Tulipa gesneriana
Liliaceae
Известно още като: градинско лале, лале на Геснер
Tulipa gesneriana, известна у нас като градинско лале, лале или просто лалета, е луковично многогодишно растение с едри чашковидни цветове. Отглежда се лесно на открито, а луковиците се засаждат наесен. Основното условие е почва, която не задържа вода, особено през лятото.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 8–20 °C, мин. -35 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 40–65 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда градинското лале
Tulipa gesneriana е стъблено луковично растение с височина обикновено от 40 до 65 cm. От розетка при основата се издига едно цветоносно стъбло. Листата са сиво-зелени, яйцевидно-ланцетни до широколанцетни и прегръщат стъблото.
Цветовете са големи, изправени, широко чашковидни, с шест гладки, тъпи околоцветни листчета. Срещат се в червено, жълто, розово, бяло и в многоцветни разновидности. Цветът е ароматен. Цъфтежът е напролет, най-често през март и април. След него се формира тристайна кутийка с плоски крилати семена.
Произходът на вида е несигурен, вероятно хибриден. Смята се, че може да идва от Централна Азия и е стигнал до Европа през Истанбул. За негова родина се посочва Турция, а в части от Централна и Южна Европа е натурализиран.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре е лалето да расте на пълно слънце. След цъфтежа понася и лека сянка. Отглежда се на открито, а засаждането в саксия е подходящо и за балкон.
Поливане
През растежа лалето иска умерена влага. Поливайте повече през февруари, март и април, когато растението е в активна вегетация.
През лятната почивка, приблизително от юни до септември, луковицата трябва да е суха. Прекомерната влага тогава води до загниване на луковиците.
Почва и пресаждане
Подхожда му плодородна, много добре дренирана почва с неутрална до леко алкална реакция (pH приблизително 6,5–8,0). Добри са песъчливата и глинесто-песъчливата почва.
Ако отглеждате лалета в саксия, подменяйте почвената смес всяка година. Луковиците се изваждат, след като листата изсъхнат, и се засаждат отново наесен, през ноември.
Торене
Торете с тор, богат на калий, когато покълнат първите издънки през февруари и март. Второто подхранване е след цъфтежа.
Подрязване след цъфтежа
Прецъфтелите цветове се премахват. Листата се оставят непокътнати, докато сами пожълтеят.
Засаждане
Луковиците се засаждат наесен, през ноември и декември, с острия край нагоре, на дълбочина около 15 cm. Разстоянието между тях е около 10 cm.
Зимуване
Лалето е напълно студоустойчиво и зимува на открито. Дори типичните зимни минимуми от около -6 °C не са проблем. Периодът на студ е необходим, за да се предизвика цъфтеж.
Размножаване
Най-често се размножава чрез дъщерни луковици. Те се отделят през юни и юли, когато луковиците са в покой. Възможно е и размножаване със семена.
Проблеми и болести
Загниване на луковиците: причината е влажна почва, особено през лятото. Засаждайте в добре дренирана почва.
Кафяви петна и деформиран растеж: причина е ботритисът (сиво гниене по лалетата). Премахнете заразените растения и сменяйте мястото на засаждане. Сред болестите се споменава и вирусът, причиняващ пъстрота по цветовете.
Слабо цъфтене през следващите години: луковиците са изтощени или условията са твърде топли и влажни. Подновявайте посадъчния материал на няколко години.
Луковиците често се нападат от полевки.
Употреба
Лалетата са подходящи за рязан цвят и се режат през март и април. Привличат опрашители, например пчели от рода Halictus. Отглеждат се и в саксии.




















































































