Обикновен зюмбюл
Hyacinthus orientalis · Asparagaceae
Известно още като: градински зюмбюл
Обикновеният зюмбюл, познат още като зюмбюл или градински зюмбюл (Hyacinthus orientalis), е луковично растение с ароматни цветове, които се появяват рано през пролетта. Расте лесно на открито, в саксия и на балкон. Луковиците му се садят наесен.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–18 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 20–35 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда обикновеният зюмбюл
Това е многогодишно луковично растение от семейство Asparagaceae. Образува туфа от прикоренови лентовидни листа и един изправен цветонос. Височината му е около 20–35 cm. Листата са дебели, месести, яркозелени, с издаден среден нерв, дълги 15–35 cm и широки 1–3 cm.
Съцветието е плътен грозд от 15 до 50 и повече восъчни, тръбести, шестделни и силно ухаещи цветове. Те могат да са лилави, сини, бели, розови, червени, жълти или оранжеви. След цъфтежа се образува сферична месеста кутийка, която съхне и се разпуква на три. От нея изпадат черни семена с придатък, привличащ мравките.
Луковицата е с диаметър 3–7 cm и има месести корени. Видът произхожда от Западна Азия, от южна Турция през Сирия и Ливан до северен Израел, а в Европа е пренесен през XVI век.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
На открито зюмбюлът расте на пълно слънце или на полусянка. Подходящ е за алпинеум, за цветни лехи, за кашпи и за балкон.
Форсираните у дома луковици имат нужда от светъл и хладен перваз. Ако е прекалено топло или тъмно, стеблата стават слаби и увисват.
Поливане
Поливането е умерено. След засаждането и през периода на растеж почвата трябва да е влажна. През февруари и март, когато растението цъфти, поливайте малко по-често.
След цъфтежа водата постепенно се намалява, защото луковицата преминава в покой. От юни до септември растението почива и не се нуждае от грижи.
Почва и пресаждане
Подхожда му богата, добре дренирана и влажна почва, глинеста или с много хумус, с pH приблизително 6–7,5. В зле дренирана почва луковиците загниват, затова дренажът е най-важното условие.
При отглеждане в саксия луковиците се преместват през октомври и ноември.
Подхранване
Подхранвайте през февруари и март. Ако цветовете от година на година стават по-дребни и редки, луковицата е изтощена. Подхранването след цъфтежа или смяната на луковиците помага.
Резитба след цъфтежа
Изрязвайте изцъфтелите цветоноси веднага. Листата оставете да изсъхнат естествено, защото така луковицата събира сили. Това се прави през април и май.
Засаждане
Луковиците се садят наесен, от октомври до декември, на дълбочина около 10–15 cm. Работете с ръкавици, защото луковиците могат да дразнят кожата.
Зимуване
Зюмбюлът има нужда от зимен студен покой. Устойчив е на открито в земята и издържа до около −25 °C. Типичните зимни минимуми у нас са около −6 °C, така че не изисква специална защита.
Размножаване
Размножава се с издънки (луковички), чрез разделяне и със семена. Подходящ период за размножаване е май и юни.
Проблеми
Най-честите болести са гниене на луковицата и бактериално жълто гниене.
Гниещи луковици: причината е лош дренаж. Засаждайте в добре дренирана почва.
По-дребни и редки цветове с всяка година: луковицата е изтощена. Сменете я или подхранвайте след цъфтежа.
Слаби, увисващи стебла в дома: прекалено топло или тъмно е. Преместете растението на хладно и светло място.
Употреба
Зюмбюлът е подходящ за рязан цвят, а цъфтежът му е през февруари и март. Той привлича медоносни пчели. Елените и зайците обикновено го отбягват. Не е ядливо растение.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Всички части на растението са отровни, особено луковицата. Съдържа алкалоиди, подобни на тези при нарцисите. Токсично е за котки, кучета и коне, а за хора е леко токсично. Симптомите включват повръщане, диария (понякога с кръв), отпадналост, треперене, кожно дразнене и алергични реакции. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox






















































































