Пролетен минзухар
Crocus vernus · Iridaceae
Известно още като: син минзухар
Пролетният минзухар (Crocus vernus), познат и просто като минзухар, е ниско многогодишно клубенолуковично растение с едри чашковидни цветове в края на зимата. Расте лесно на слънчево място в добре дрениран терен, понася студ до около -25 °C и не изисква подслон. Засажда се наесен, а през лятото почива.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 5–15 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 10–15 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда пролетният минзухар
Пролетният минзухар е многогодишно растение с подземна клубенолуковица и фини влакнести корени. Образува ниски туфи, високи 10-15 см и широки около 5-10 см. Листата са тесни, тревисти, зелени със сребристо-бяла средна ивица и се удължават след цъфтежа.
Цветовете са едри, чашковидни, бели, люлякови, виолетови или пурпурни, често на ивици или с по-тъмна основа. Цъфти през февруари и март. След това надземната част отмира и остава само клубенолуковицата.
В диво състояние расте по планински ливади и тревисти терени в Алпите, Пиренеите и северозападните Балкани, включително в Австрия, Франция, Германия, Италия и Швейцария. В студените дни на края на зимата и пролетта е ранен източник на нектар и прашец за пчелите, когато времето е меко.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на пълно слънце през пролетта. Понася и леката сянка под широколистни дървета, защото те още нямат листа по времето на цъфтежа му.
Подходящ е за туфи в градината, за алпинеум и за засаждане в тревни площи. Оптималните температури са между 5 и 15 °C.
Поливане
През вегетацията почвата се държи умерено влажна. През лятото, когато растението почива, трябва да изсъхне. Устойчивостта му на засушаване е средна, но застояла вода е опасна за клубенолуковиците.
Почва
Подхожда му песъчлива или иловеста, добре дренирана градинска почва с pH около 6,0-7,5. В тежка почва добавете ситен чакъл, за да не загниват клубенолуковиците.
Засаждане
Засаждайте клубенолуковиците наесен, през октомври и ноември, на дълбочина 8-10 см и на разстояние около 8 см една от друга. Най-добре изглеждат на групи или естествено разпръснати в тревата.
Подхранване
След цъфтежа, докато листата са още зелени, дайте леко подхранване с тор, богат на калий.
Подрязване
Листата не се режат, докато не пожълтеят сами. През това време клубенолуковицата събира сили за следващия цъфтеж.
Зимуване
Растението е напълно студоустойчиво и на открито не се нуждае от защита.
Размножаване
Размножава се чрез делене, чрез дъщерни клубенолуковици и със семена. Делене и отделяне на дъщерните луковици се прави през юни и юли, по време на покоя.
Проблеми
Клубенолуковиците могат да привличат мишки и катерици, а по растенията се появяват листни въшки и охлюви.
Ако луковиците изчезват, вероятно са изровени от гризачи. Засадете ги по-дълбоко или ги защитете с телена мрежа.
Ако има листа, но няма цветове, причината може да е прекалено ранно отрязване на листата или твърде много сянка. Оставете листата да отмрат сами и засадете минзухарите на слънце.
Меки, загнили клубенолуковици показват прекалено мокра почва. Подобрете дренажа с чакъл.
























































































