Императорска ведрица
Fritillaria imperialis · Liliaceae
Известно още като: императорска корона, фритилария
Императорската корона (позната и като императорска ведрица или фритилария) е луковична многогодишница, която през пролетта издига над листата си венец от увиснали камбанки. Расте бавно, не обича да я безпокоят и при подходящо място се връща с цветове всяка година.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 5–22 °C, мин. -26 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 0,7–1,2 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда императорската корона
Fritillaria imperialis е от семейство Лилиеви (Liliaceae). Расте в Западна и Централна Азия, от Турция и Ирак през Иран и Афганистан до Пакистан и западните Хималаи, обикновено по скалисти склонове и хумусни почви в планините.
Прави прав, облистен стъблен цветоносен стрък с височина около 70–120 см, израснал от голяма луковица. Лъскавите ланцетни листа с леко вълнисти краища са събрани на гроздове в долната половина на стръка и достигат до 15 см. Те миришат на лисица и увяхват до началото на лятото.
Цветовете са увиснали, камбановидни, в оранжево, червено или жълто, подредени във венец под пискюл от листни прицветници. Отварят се през пролетта (март–април), имат аромат, а в основата им блестят капки нектар. Цветовете привличат опрашители, а острата миризма на растението, по наблюдения, държи настрана мишки, къртици и сърни.
Отглеждане и грижа
Място и светлина
Засадете я на слънчево място. Лека сянка се понася, но при твърде много сянка луковицата може да не цъфне. Подходяща е за алпинеуми и каменисти градинки, а също и за саксии.
Поливане
През февруари, март и април, докато растението расте активно, почвата трябва да е умерено влажна. След цъфтежа поливането се намалява, защото от юни до септември луковицата почива и трябва да е сравнително суха. След като се вкорени, растението понася сушата сравнително добре, а това е предимство при горещите и сухи български лета.
Почва и пресаждане
Нужна е плодородна, добре дренирана почва. Подходящи са глинеста, хумусна и алкална почва с pH около 6,5–8. Тежка или суха почва се търпи, но във влажна земя луковиците гният.
Не пресаждайте и не разравяйте луковицата без нужда. Ако е в саксия, пресаждайте само на няколко години и то наесен.
Подхранване
Подхранвайте във февруари и март, когато започва пролетният растеж.
Засаждане
Луковиците се садят през октомври и ноември на дълбочина около 15 см и на разстояние 25–30 см една от друга. Поставете ги настрани, а не изправени: така във вдлъбнатината на короната няма да се задържа вода.
Изберете място, където не искате да местите растението в следващите години.
Резитба
Листата и стъблото изсъхват до началото на лятото. Отрежете сухите части през май или юни, когато растението вече е прибрало силите си в луковицата.
Зимуване
Императорската корона е студоустойчива и издържа до около -26 °C, а обичайните зимни минимуми у нас са много по-меки. Достатъчно е да добавите зимен мулч.
Проблеми
Мека, загниваща луковица обикновено е знак, че вода се събира в короната или почвата е мокра. Засаждайте настрани в добре дренирана земя.
Ако не цъфти, причината често е, че луковицата е била разравяна или мястото е прекалено сенчесто. Оставете я необезпокоявана на пълно слънце.
Можете да срещнете червения лилиев бръмбар, а от болестите – гниене на луковицата, листни петна, ръжда и мозаечен вирус.




















































































