Гигантски лук
Allium giganteum · Amaryllidaceae
Известно още като: гигантски алиум
Гигантският лук (Allium giganteum, познат и като гигантски алиум) е луковично многогодишно растение с високо голо стъбло и едра лилаво-розова топка от цветове в края на пролетта и началото на лятото. Расте лесно на слънчево, дренирано място и в нашия климат презимува на открито. Най-добре изглежда в групи отзад в цветната леха.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–25 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1–1,8 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда гигантският лук
Гигантският лук е луковичен геофит от семейство Амарилисови (Amaryllidaceae). Природно се среща в Централна и Югозападна Азия – от Иран и Афганистан до Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан и Турция.
От приземна розетка от лентовидни, леко сивкаво-зелени листа с миризма на лук се издига права гола цветна дръжка. Обикновено достига около 1–1,8 м височина, а на ширина заема около 30–60 см. Растежът е умерен.
На върха на дръжката се образува плътно кълбовидно съцветие от множество дребни звездовидни, шестделни цветчета в лилаво, виолетово и розово. Цъфти през май и юни, обикновено около 2–3 седмици. След това остават малки кутийки в декоративно кълбовидно плодно съцветие. Листата започват да увяхват около цъфтежа – това е естествено.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Гигантският лук иска пълно слънце – поне 6 часа пряка светлина на ден. Заради височината му е добре да го сложите отзад в лехата, а на ветровито място – на защитен ъгъл, за да не се огъват стъблата.
Тъй като листата жълтеят по време на цъфтежа, пред него или между луковиците засадете други многогодишни растения, които да скрият увяхващата розетка.
Поливане
През вегетацията почвата трябва да се поддържа умерено влажна. През март и април, когато растението набира сила, поливайте малко повече.
След цъфтежа понася лятна суша, а от юли до септември луковицата е в покой. Най-важното е да избягвате прекалено мокра почва, защото луковицата загнива.
Почва
Подхожда му добре дренирана градинска почва, обогатена с компост. Понася песъчлива, глинеста и сгурова почва, стига водата да не се задържа. Подходящото pH е приблизително между 6,0 и 8,0.
Подхранване
Подхранването се прави през февруари и март, когато растението тръгва в растеж. Освен това почвата е добре да е обогатена с компост още при засаждането.
Засаждане
Луковиците се засаждат през октомври, ноември или декември – около 20 см дълбоко и на около 30 см една от друга. Най-добър ефект се получава на групи от 5–9 луковици отзад в цветната леха.
Високите стъбла понякога имат нужда от подпора. В разровена, нарушена почва растението може да се разрасне нежелано, затова следете къде се самосява.
Презимуване
Гигантският лук е студоустойчив и презимува на открито. Според данните издържа до около -30 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C, така че не се нуждае от прибиране.
Размножаване
Размножава се със семена, чрез издънки (дъщерни луковици) и чрез делене. Луковичките и разделянето се правят през октомври и ноември.
Проблеми
Най-честите болести са черно гниене, гниене на луковиците и бяло гниене. Причината обикновено е прекалено влажна почва. Подобрете дренажа и не преполивайте.
Ако цветните стъбла се огъват, причината е висок растеж на вятър. Подпрете ги или изберете защитено място.
Ако листата пожълтяват по време на цъфтежа, това е естествено изсъхване. Скрийте го с други многогодишни растения наоколо.
Употреба
Растението не е за ядене. Цветните стъбла са подходящи за рязане през май и юни, а сухите плодни топки остават декоративни дълго след цъфтежа.
Привлича пчели и пеперуди, а елени и зайци обикновено го отбягват.





































































