Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Prunus lusitanica

Rosaceae

Известно още като: португалска лавровишня, португалска лавровишна

Токсично за котки и кучета · детайли ↓

Prunus lusitanica, известна още като португалска лавровишня или португалска лавровишна, е вечнозелен храст с лъскави тъмнозелени листа, който лесно се оформя като жив плет. Расте умерено бързо, не е взискателна и е подходяща за градина на открито. Листата, стъблата и семената са отровни, затова при избор на място помислете за деца и домашни любимци.

Светлина
Слънце до полусянка, Пълно слънце
Поливане
Умерени
Влажност
Умерена
Температура
10–25 °C, мин. -20 °C
Трудност
Непретенциозно
Височина
3–8 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда португалската лавровишня

Prunus lusitanica е вечнозелен, многостволен храст или малко дърво с гъста, заоблена и широка корона. Расте умерено бързо, а ширината му обикновено е около 3–6 m. Лесно се подрязва като жив плет или във форми.

Листата са единични, лъскави, тъмнозелени, с назъбен край и по-светла долна страна, дълги около 7–15 cm. Приличат на листата на обикновения лавър. През пролетта и началото на лятото (април–юни) се появяват дребни ароматни бели цветове с пет венчелистчета, събрани в дълги гроздове от 15–25 cm. Плодовете са дребни, като череши, 8–13 mm. Отначало са зелени или червеникави, а в края на лятото узряват до тъмнолилаво или черно.

Видът е родом от Иберийския полуостров (Португалия, Испания), Югозападна Франция, Северно Мароко и Макаронезийските острови (Азорски острови, Мадейра, Канарски острови). В природата е рядка и расте в планински гори, най-често покрай потоци.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Растението расте на пълно слънце и на полусянка. Цъфтежът и растежът са най-добри при поне няколко часа пряка слънчева светлина дневно. Подходящо е за единично засаждане, за жив плет и за отглеждане в съд.

Поливане и влажност

Лавровишнята предпочита влажна, но добре дренирана почва. Прясно засадените растения се поливат редовно. Вкоренените понасят и сухи периоди, макар устойчивостта им към суша да е средна.

През юни, юли, август и септември, когато е горещо и сухо, поливайте повече. Влажността на въздуха не е проблем – необходима е умерена.

Почва

Приспособява се към глинеста, песъчлива, сугльосана и богата на хумус почва в широк диапазон на pH (приблизително 5,5–8). Важното е дренажът да е добър, без застояла вода.

Подхранване

Подхранването се прави през март и април.

Подрязване

Лавровишнята понася и силно подрязване. Живите плетове и формите се подстригват след цъфтежа или в края на лятото – според календара през юни и юли.

Използвайте градинска ножица (секатор), а не електрическа ножица за плет, за да не нараните и разкъсате едрите листа.

Засаждане

Засаждайте на слънце или на полусянка през есента (октомври–ноември) или напролет (февруари–март). За жив плет разстоянието между растенията е около 60–100 cm. След засаждането поливайте редовно.

Зимуване

Видът е студоустойчив и зимува на открито, като в по-голямата част от Европа е трайно устойчив. Младите растения заслонете от студени, изсушаващи ветрове. През декември и януари растението е в покой.

Размножаване

Размножава се с резници (най-често през май, юни и юли) и със семена. Семената се сеят през октомври и ноември.

Проблеми

Вредители са лозовият хоботник и миниращите молци, а болести – брашнеста мана и сачмянка по листата (shot hole).

Назъбени краища на листата сочат хранене на възрастни лозови хоботници. Използват се биологичен контрол с нематоди в почвата и почистване на растителните остатъци.

Дупчици или петна по листата идват от ларви на миниращ молец или от сачмянка. Премахнете засегнатите листа и подобрете въздушната циркулация.

Бял прашест налеп е брашнеста мана. Разредете клонките и избягвайте поливане отгоре по листата.

В някои райони на западна Северна Америка (Вашингтон, Орегон) видът се счита за инвазивен, защото птиците разпространяват семената му от градините.

Приложение

Използва се като жив плет, като декоративен храст или малко дърво. Цветовете привличат пчели и пеперуди, растението е гостоприемно за ларви на пеперуди, а птиците ядат плодовете.

Зрелите плодове се споменават като донякъде ядливи, но горчивите съдържат твърде много цианид, затова не се препоръчват.

Безопасност

Токсично за котки и кучета
Котки
Токсично
Кучета
Токсично
Коне
Токсично

Листата, стъблата и семената съдържат цианогенни гликозиди. Те са токсични за котки, кучета и коне и слабо токсични за хора. При отравяне с цианид се наблюдават тухленочервени лигавици, разширени зеници, затруднено дишане, задъхване и шок. Най-опасни са увехналите листа. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Отровна ли е португалската лавровишня за кучета и котки?Да, листата, стъблата и семената са токсични за котки, кучета и коне, а за хора са слабо токсични. Най-опасни са увехналите листа. Това е само информация, а не ветеринарен съвет.
Кога се подрязва Prunus lusitanica?Живите плетове и формите се подрязват след цъфтежа или в края на лятото, по календара през юни и юли. Растението понася и силно подрязване.
На какво разстояние се сади португалската лавровишня за жив плет?Около 60–100 cm между растенията. Засажда се през есента или напролет на слънце или на полусянка.
Издържа ли португалската лавровишня на студ?Да, зимува на открито. Младите растения е добре да се заслонят от студени, изсушаващи ветрове.
Колко слънце е нужно на Prunus lusitanica?Расте на пълно слънце и на полусянка, но цъфтежът и растежът са най-добри при поне няколко часа слънце дневно.
Може ли да се отглежда в саксия?Да, подходяща е за отглеждане в съд. Почвата трябва да е добре дренирана, а младите растения да се поливат редовно.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата