Лавролистна калина
Viburnum tinus · Viburnaceae
Известно още като: вибурнум тинус, калина тинус
Лавролистната калина (Viburnum tinus), позната и като вибурнум тинус, е гъст вечнозелен храст с лъскави тъмнозелени листа. Цъфти през зимата и началото на пролетта с ароматни цветове, които се отварят от розово-червени пъпки. При вас се отглежда на открито и е лесна за грижа, а става и за жив плет.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–25 °C, мин. -10 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 2–7 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда лавролистната калина
Лавролистната калина е многостеблен, закръглен вечнозелен храст, по-рядко малко дърво. Расте умерено бързо и достига обикновено от 2 до 7 м височина, а на ширина приблизително от 1,8 до 3,6 м. Родом е от Средиземноморието: от Португалия и Испания до Турция и Леванта, както и от Мароко и Тунис. В природата расте по сенчести и влажни места в средиземноморските храсталаци.
Листата са срещуположни, яйцевидни до елиптични, дълги 4-10 см, с цял ръб. Отгоре са лъскаво тъмнозелени, отдолу са по-светли и в ъглите на жилките имат снопчета власинки. Всяко листо се задържа по 2-3 години. Има и форми с шарени листа.
Плоски съцветия с диаметър 5-10 см събират дребни ароматни цветове, които от розово-червени пъпки се разтварят в бяло. Цъфтежът е от декември до април. После се появяват яйцевидни костилкови плодове, дълги 5-7 мм, с металносин цвят, който узрява към синьо-черен. Зимните цветове привличат пчели и пеперуди, плодовете хранят птици, а гъстата корона им дава укритие.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Калината се чувства добре на слънце и на полусянка, а понася и доста дълбока сянка. Затова върши работа и в ъгли, където други вечнозелени храсти не виреят. Остави място за порасналия храст, защото короната става широка.
Поливане
Младите растения се поливат редовно. Вкоренените храсти понасят суша добре, затова при тях е достатъчно умерено поливане. През горещите и сухи летни месеци, юни, юли и август, давай повече вода, особено на скоро засадените екземпляри.
Почва и пресаждане
Калината се приспособява към повечето почви, включително глинести и песъчливи, стига дренажът да е добър. Харесва влажна, но добре отводняваща се почва и се облагодетелства от хумус.
Ако я отглеждаш в саксия, пресаждай през март.
Подхранване
Подхранвай през март и април, когато храстът навлиза във вегетация. Доза не даваме, следвай указанията на опаковката на избрания тор.
Подрязване
Подрязвай през април и май. Така храстът запазва гъстата си закръглена форма, а при жив плет оформянето през тези месеци помага да остане равен и плътен.
Засаждане
Засаждай през февруари и март или през октомври и ноември, на слънце или на полусянка. Ако искаш плодове, посади наблизо втора калина, защото това подпомага плододаването.
За жив плет е подходяща, защото расте гъсто и е вечнозелена.
Зимуване
Лавролистната калина издържа до около -10 °C. Типичните зимни минимуми при вас са около -6 °C, така че обикновено презимува на открито без проблем. В по-студени места я защити от силен студ и вятър.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници, чрез отводки (полягане на клонче) или със семена. Подходящи месеци за размножаване са юни, юли и август.
Болести и вредители
Най-често се срещат калинов бръмбар, листни въшки, трипси по цветовете, паякообразни акари, щитоносни въшки и коренови хоботници. От болестите се споменават листни петна, брашнеста мана, мана, ракови язви от ботриосферия и армилариозно гниене на корените.
Дупчести, оголени до жилките листа са признак за ларви и възрастни калинови бръмбари. Премахвай ларвите напролет и при нужда пръскай.
Бял брашнест налеп по листата е брашнеста мана. Подобри въздушната циркулация и избягвай поливане отгоре по листата.
Тъмни петна по листата са гъбично или водораслово листно петно. Откъсвай засегнатите листа и не оставяй листата мокри.
Приложение
Калината не е ядливо растение и се отглежда заради декоративния вид, аромата и живата ограда. Традиционно листата се използват като запарка при температура, плодовете като слабително, а тинктурата в народната медицина при потиснато настроение. Това са само традиционни приложения.



















































































