Buxus sempervirens
Buxaceae
Известно още като: обикновен чемшир
Buxus sempervirens, известен като обикновен чемшир или просто чемшир, е целогодишно зелен храст, който се подстригва плътно и затова е предпочитан за живи плетове и топиари. Расте бавно, лесно се отглежда и издържа зимите на открито. Грижите са прости, но има няколко неща, които си струва да знаете, най-вече за чемшировия молец и за токсичността.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -20 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1–9 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда чемширът
Buxus sempervirens е гъст, закръглен, многостъблен вечнозелен храст или малко дърво от семейство Buxaceae. Обикновено достига от около 1 до 9 м височина и от 1 до 4,5 м ширина, като расте бавно. Листата са дребни, срещуположни, овални и лъскави, дълги 1,5–3 см, тъмнозелени отгоре и жълтеникаво-зелени отдолу, с лек аромат. През зимата могат да добият оранжево-зеленикав оттенък.
Цветовете са незабележими, зеленикаво-жълти, без венчелистчета, но със силен аромат. Появяват се през февруари и март и се опрашват от насекоми. Плодът е малка триделна кутийка около 8 мм, която кафявее и се разпуква, като освобождава лъскави черни семена. В природата видът расте върху варовити почви, като подлесна растителност в букови гори и в открити сухи планински храсталаци.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Чемширът понася от слънце до полусянка. Най-добре е да е защитен от изсушаващия зимен вятър и от силното зимно слънце, които причиняват бронзово оцветяване на листата.
Поливане
Младите растения се поливат редовно и се мулчират добре. Вкоренените храсти са сравнително устойчиви на суша, но корените са плитки, гъсти и не обичат да пресъхват, затова мулчът е полезен. През юни, юли и август, когато лятото е горещо и сухо, поливайте по-често.
Почва и пресаждане
Приспособява се към много почви: глинести, песъчливи, хумусни и алкални. Изисква добър дренаж и влажна, но добре отводняваща се почва. Предпочита неутрална до варовита среда, с pH приблизително от 6,5 до 8. Саксийните растения се пресаждат през март.
Торене
През март и април подхранете леко с балансиран тор с бавно освобождаване и мулчирайте с компост.
Подрязване
Подстригвайте или прореждайте след пролетния растеж, обикновено през май, юни и септември. Не подрязвайте твърде рано напролет, нито късно през лятото. Чемширът понася и много плътно оформяне, затова е подходящ за топиари и стриган плет.
Засаждане
Подходящите месеци са февруари, март, октомври и ноември. Не засаждайте твърде дълбоко. Покрийте почвата с няколко сантиметра мулч, за да останат плитките корени хладни и влажни.
Зимуване
Чемширът е студоустойчив и издържа до около -20 °C, а обичайните зимни минимуми у нас са далеч по-меки. Отърсвайте тежкия сняг от клоните, а на открити места осигурете защита от студения вятър.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници, семена или чрез отводки. Месеците за размножаване са юли, август и септември.
Проблеми
Най-честите вредители са чемшировият молец, чемшировата листна бълха и паякообразните акари. Ако листата са оглозгани и по клонките има паяжини, това са гъсениците на чемшировия молец: събирайте ги на ръка или пръскайте с Bacillus thuringiensis.
Бронзови или оранжеви листа обикновено се дължат на зимно слънце, вятър или солени пръски. Помага защитено място и мулч. Кафяви умиращи петна сочат към гъбичното заболяване чемширов пригор: отстранете заразените клонки и подобрете проветряването. Друго гъбично заболяване е волутелата.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Чемширът е токсичен за котки, кучета и коне, а за хора е леко токсичен. Отровни са листата и стъблата, които съдържат стероидни алкалоиди (напр. циклобуксин). При кучета и котки симптомите са повръщане и диария. При коне се наблюдават колики, диария, дихателна недостатъчност и гърчове. Растението може да предизвика и контактен дерматит. Листата са били използвани традиционно за сваляне на температура, но днес рядко се прилагат заради страничните ефекти. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox
















































































