Японски чашкодрян
Euonymus japonicus · Celastraceae
Известно още като: японски евонимус
Японският чашкодрян (Euonymus japonicus), познат и като евонимус, е вечнозелен храст с лъскави листа, подходящ за живи плетове и бордюри. Лесен е за отглеждане, след вкореняване понася суша и зимува на открито. Най-много му понася лека сянка през следобеда, особено при горещо и сухо лято.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -20 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 2–4,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда японският чашкодрян
Японският чашкодрян е вечнозелен храст, който расте в естествената си среда в Япония, Корея и островите Нансей. Там се среща в смесени широколистни гори и ниски лесове, най-често близо до морето. Отглежда се и се самозасява на много други места.
Хабитусът е гъст, изправен до овален или заоблен. Растението може да стане и малко дърво. Обикновено достига 2–4,5 m височина и 1,5–2,5 m ширина, а растежът е умерен.
Листата са лъскави, кожести, срещуположни, дълги 3–8 cm, със ситно назъбен ръб. Те са зелени, а много сортове са шарени. Цветовете са дребни, зеленикавобели до бордо, събрани в съцветия през май–юли, и не правят силно впечатление. Плодът е розова до червенокафява кутийка с четири дяла. Когато се отвори, се виждат семена с оранжево-червен арилус. Насекоми посещават цветовете, а елените често оглозгват храста.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Храстът понася от пълно слънце до дълбока сянка. При горещо лято най-добре се чувства с малко сянка следобед, затова най-подходящо е място на слънце до полусянка. Изборът е лесен, защото растението е непретенциозно.
Поливане
Нуждата от вода е ниска. След като се вкорени, японският чашкодрян понася суша добре, но не обича мокра почва. През юни, юли и август поливайте малко по-често, но оставяйте почвата да не стои постоянно прогизнала.
Почва и пресаждане
Растението се приспособява към повечето почви: глинеста, пясъчна и сравнително богата. Важното е да не се задържа вода. Най-подходяща е влажна, но добре дренирана почва с pH приблизително 5,5–8.
Ако го отглеждате в саксия или голям контейнер, пресаждайте през март.
Подхранване
Подхранвайте през март, в началото на вегетационния сезон, заедно със събуждането на растежа.
Резитба
Японският чашкодрян понася и силна резитба. Подрязвайте през март и април или след като новият растеж е узрял, а втори път през септември. Така плетът остава гъст и оформен.
При шарените форми отстранявайте зелените издънки, които се връщат към основния вид.
Засаждане
Подходящ е за жив плет, бордюри и градини близо до морето. Засаждайте през март, октомври или ноември.
Имайте предвид, че на нарушени терени около сгради храстът може да стане плевелен.
Зимуване
Растението е студоустойчиво и може да издържи до около -20 °C, а типичният зимен минимум тук е около -6 °C. Затова зимува на открито без особена защита. Декември и януари са период на покой.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници и със семена. Резниците се взимат през юни, юли и август.
Проблеми
Вредителите, които най-често се споменават, са евонимусова щитоносна въшка, акари, листни въшки, брашнести червеи, миниращ молец и гъсеници. Болестите включват брашнеста мана, коренова гуша, листни петна, изсъхване на стъбла и вещерска метла.
Бял брашнест налеп по листата е признак на брашнеста мана. Подобрете въздушната циркулация и отрежете засегнатите клонки.
Жълти петна и кори от щитчета са признак на евонимусова щитоносна въшка. Отрежете заразените клонки и третирайте с градинарско масло.
Зелени издънки при шарени растения са реверсия. Просто ги отстранявайте.
























































































