Berberis thunbergii
Berberidaceae
Известно още като: берберис тунберги, японски берберис
Berberis thunbergii, познат още като берберис тунберги или японски берберис, е листопаден бодлив храст с дребни листа, червени плодове и ярки есенни цветове. Расте умерено бързо, понася добре зимата у нас и често се използва за жив плет. Не изисква много грижи, но не обича мокра почва и варовик.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -33 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,9–1,8 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда берберис тунберги
Berberis thunbergii е многогодишен листопаден храст от семейство Berberidaceae. Произхожда от Япония и Източна Азия. Формата му е гъста и закръглена, със силно разклонени бодливи стъбла, а с времето се сгъстява чрез издънки. Растежът е умерен.
Листата са дребни, 1-2,5 см, лопатовидни до овални, с цял ръб, и са наредени на снопчета при всеки трън. Според сорта са зелени, пурпурни, жълти или пъстри. Наесен се обагрят в червено, оранжево и жълто.
През март и април се появяват бледожълти цветове, 5-8 мм в диаметър, на малки увиснали съцветия по 2-5. Често са скрити под листата. Плодовете са лъскави яркочервени продълговати зрънца, около 1 см, които узряват в края на лятото и се задържат през зимата.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-хубав цвят на листата се получава на пълно слънце. Храстът понася и полусянка, но пурпурните сортове в сянка позеленяват. Ако това се случи, преместете го на по-слънчево място.
Поливане
През юни, юли и август поливайте по-често, особено в сухите и горещи периоди. Основното, което трябва да избягвате, е преовлажняването: във влажна почва корените загниват, а връхчетата увяхват.
Почва и пресаждане
Берберисът расте в глинеста, песъчлива и средна почва, стига да е добре дренирана. Не понася варовик и застояла вода. Ако го отглеждате в контейнер, пресаждайте през февруари.
Торене
Изискванията към плодородието са ниски, затова торете малко. Подходящ момент е март.
Резитба
Резитбата се прави през февруари и през юни. При жив плет така се поддържа гъстата форма. Работете с дебели ръкавици заради бодлите.
Засаждане
Разсад се засажда през февруари, март или ноември. Сеитбата е през ноември.
Имайте предвид, че в Източна Северна Америка видът е инвазивен: образува гъсти шубраци, разпространява се чрез птици и издънки и е забранен за продажба в някои щати. Там засаждането не се препоръчва. Ако искате да сте спокойни, изберете стерилни сортове.
Зимуване
Храстът е напълно студоустойчив, издържа до около -33 °C и не се нуждае от защита. При нашите зими с минимум около -6 °C проблем няма. Декември и януари са периодът на покой.
Размножаване
Размножава се чрез резници, семена и отводки. Резниците се взимат през юни и юли.
Проблеми
Могат да се появят листни въшки, индийска восъчна щитоносна въшка, двуивичест японски хоботник и паяжинест червей на бербериса. Болестите включват антракноза, кореново гниене, бактериално листно петносване и увяхване.
Петна по листата: подобрете проветряването и махнете заразените листа. Увяхващи връхчета: подобрете дренажа. Позеленяващи пурпурни листа: преместете на слънце. Фиданки в градината: птиците разнасят плодовете, затова махайте плодовете и самосевките.
Плодове
Плодовете се берат през август и септември. Червените зрънца са кисели, годни за ядене, но дребни и рядко се използват в кухнята. Птиците ги ядат, а елените обикновено го отбягват.























































































