Червенолистна слива
Prunus cistena · Rosaceae
Известно още като: прунус цистена, Prunus ×cistena
Червенолистната слива, позната и като прунус цистена (Prunus cistena), е непретенциозен храст с червеникавопурпурни листа, който се използва и за жив плет. Цъфти с дребни ароматни розовобели цветове, докато листата се разпукват. Студовете за нея не са проблем, а най-добър цвят на листата дава на слънце.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -40 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1,5–2,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда червенолистната слива
Prunus cistena е градински хибрид от семейство Розоцветни, създаден в САЩ през 1910 г. от кръстоска между Prunus cerasifera от Азия и Prunus pumila от Северна Америка. Не е див вид.
Растението е широколистен храст, обикновено с няколко стъбла, овален до разпрострян по форма, понякога изреден. Достига 150–250 см на височина и толкова на ширина. Расте умерено бързо. Живее сравнително кратко, около 10–20 години.
Листата са яйцевидни до овални, дълги 3–5 см, с назъбен ръб. Червеникавопурпурният им цвят се запазва през целия вегетационен период. Цветовете са единични, около 1 см в диаметър, розовобели, с червени чашки и приятен аромат. Появяват се в средата на пролетта, заедно с листата. През лятото се образуват малко на брой лилаво-черни костилкови плодове с големина около 2 см.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-тъмен цвят на листата и най-добро цъфтене се получават на пълно слънце. Храстът понася и частична сянка, но на слънчево място изглежда най-добре. Подходящ е като единичен храст и като жив плет.
Поливане
Червенолистната слива предпочита умерено влажна, добре дренирана почва. След засаждането я поливайте в сухи периоди, докато се вкорени. През юни, юли и август, когато лятото е горещо и сухо, поливайте по-често.
Почва и пресаждане
Най-добре расте във влажна, богата, добре дренирана глинеста почва с хумус. Понася и тежка глинеста, и песъчлива почва, стига водата да не застоява. Ако пресаждате, най-подходящият месец е февруари.
Подхранване
Времето за подхранване е февруари и март, в края на периода на покой и преди растежът да тръгне.
Резитба
Резитбата се прави през април и май. Храстът понякога е изреден, затова редовното скъсяване и оформяне помага при плет. При болни клони, засегнати от изсъхване или рак по клоните, отрежете засегнатата дървесина и поддържайте растението жизнено.
Засаждане
Засаждайте през февруари, октомври или ноември. Изберете слънчево място с дренирана почва. След засаждането поливайте в сухо време, докато храстът се вкорени.
Зимуване
Червенолистната слива е много студоустойчива и издържа до около -40 °C. В нашия климат, където обичайният зимен минимум е около -6 °C, не се нуждае от никаква защита. През декември и януари е в покой.
Размножаване
Размножава се чрез присаждане или чрез стъблени резници. Подходящите месеци са юни и юли.
Вредители и болести
Могат да се появят пробивачи, японски бръмбар, листни въшки, щитоносни въшки, паяковидни акари, гъсеници, които правят гнезда, и цикади. Сред болестите се срещат листни петна, изсъхване на клони, къдрене на листата, брашнеста мана, кореново гниене, припънка, бактериален пригор и рак по стъблото.
Дупки в листата обикновено идват от японски бръмбар или гъсеници. Събирайте ги на ръка или обработвайте рано. Изсъхване на клони и рак по кората се дължат на гъбична болест или на пробивачи. Отрежете засегнатите части и поддържайте растението във форма.
Плодове и приложение
Плодовете са годни за ядене, но са със силен вкус. Използват се за сладко и консерви. Беритбата е през юни и юли. Костилките не трябва да се ядат.
Цветовете през март и април хранят насекоми, а плодовете привличат птици.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Листата, стъблата и семките съдържат цианогенни гликозиди. Те са токсични за котки, кучета и коне и слабо токсични за хора. Признаците на отравяне с цианид са затруднено дишане, задъхване, разширени зеници, яркочервени венци и шок. Най-опасни са увехналите листа. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox


















































































