Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Пиерис

Pieris japonica · Ericaceae

Известно още като: японски пиерис, пиерис японика

Токсично за котки и кучета · детайли ↓

Пиерис, познат и като японски пиерис или Pieris japonica, е вечнозелен храст с лъскави листа, червеникави млади връхчета и ароматни висящи цветове напролет. Расте бавно и иска кисела, влажна почва и защитено място. При горещите сухи лета у нас най-важни са следобедната сянка и равномерното поливане.

Светлина
Слънце до полусянка, Полусянка
Поливане
Умерени
Влажност
Умерена
Температура
10–24 °C, мин. -17 °C
Трудност
Средно взискателно
Височина
1–4 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Засаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда пиерисът

Пиерисът е вечнозелен храст от семейство Ericaceae (вересови). Произхожда от източен и южен Китай, Япония и Тайван, където расте в планински храсталаци. Расте бавно и достига от около 1 до 4 m на височина и приблизително 1,5–2,5 m на ширина. Формата е плътна, изправена и закръглена, често с няколко стъбла. Съществуват и джуджести сортове.

Листата са кожести, лъскави, тъмнозелени, с фино назъбен ръб и събрани в розетки по върховете на леторастите. Младият прираст е бронзов, меден или червен. Цветовете са бели, понякога розови, урновидни (като малки стомни), подредени във висящи ароматни гроздове. Цъфтежът е напролет. Цветните пъпки се образуват в края на лятото и украсяват храста и през зимата. Плодовете са малки сухи кафяви кутийки, които узряват в края на лятото и остават до зимата. Растението привлича опрашители.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Пиерисът понася от пряко слънце до полусянка. При горещ климат като нашия следобедната сянка му помага. Нужно е и убежище от зимния вятър, затова го сложете до стена, ограда или по-високи растения.

На горещо и сухо слънце листата по-лесно се нападат от листни дървеници, така че полусенчестото място е по-сигурният избор.

Поливане

Пиерисът иска равномерно влажна почва, но никога подгизнала. Коренът е плитък и влакнест и не обича преовлажняване. Към сушата е слабо устойчив, затова през юни, юли, август и септември поливайте по-често.

Мулчът задържа влагата. Ако чешмяната ви вода е твърда, по-добре използвайте дъждовна.

Почва и пресаждане

Нужна е кисела, богата на хумус почва с pH приблизително 4,5–6, влажна, но добре дренирана. Добавете листовка или компост за киселолюбиви растения. Пиерисът е калцифобен храст и харесва същите условия като рододендроните.

Коренът не обича разместване, затова пресаждайте само при нужда, най-добре през март.

Наторяване

През март и април дайте тор за киселолюбиви растения или бавнодействащ тор. Покрийте почвата с органичен мулч.

Резитба

Режете леко, веднага след цъфтежа (април–май), защото пъпките за следващата година се формират на старата дървесина. Отстранявайте сухите връхчета и изсъхналите съцветия. По-силна резитба би отнела част от следващия цъфтеж.

Засаждане

Засаждайте напролет (март) или наесен (октомври, ноември) на защитено място в полусянка и в кисела почва. Оставяйте около 120 cm между храстите, ако ги садите заедно, например за жив плет.

Зимуване

Пиерисът е студоустойчив и понася температури до около -17 °C. Вредят му студените изсушаващи ветрове, а цветните пъпки трябва да се пазят от силни слани. Затова изборът на защитено място е по-важен от покриването.

Размножаване

Размножава се с резници, отводки и семена. Резниците се взимат през юли и август.

Чести проблеми

Пожълтели листа: най-често почвата е твърде алкална (хлороза). Използвайте компост за киселолюбиви растения и дъждовна вода.

Петнисти, бледи листа: причината може да са листни дървеници. Пръскайте с инсектициден сапун и не оставяйте растението на горещо, сухо слънце.

Кафяви връхчета: може да са загиване на леторастите или фитофтора. Изрежете засегнатата дървесина и подобрете дренажа.

Кафяви цветни пъпки: следа от студ или зимен вятър. Засаждайте на защитено място.

Сред другите възможни проблеми са нематоди, листни петна и кореново гниене.

Безопасност

Токсично за котки и кучета
Котки
Токсично
Кучета
Токсично
Коне
Токсично
Хора
Токсично

Пиерисът е токсичен за котки, кучета, коне и хора. Отровни са листата, цветовете и нектарът, които съдържат граянотоксини. Симптомите включват слюноотделяне, повръщане, диария, слабост, ниско кръвно налягане и сърдечна недостатъчност. Няколко листа могат да причинят сериозно отравяне. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Отровен ли е пиерисът за кучета и котки?Да, пиерисът е токсичен за кучета, котки, коне и хора. Отровни са листата, цветовете и нектарът. Това е само информация, не ветеринарен съвет; при съмнение се обърнете към ветеринар.
Кога се реже пиерисът?Веднага след цъфтежа, през април–май, и то леко. Пъпките за следващата година се формират на старата дървесина.
Защо листата на пиериса пожълтяват?Най-често почвата е твърде алкална (хлороза). Помагат компост за киселолюбиви растения и поливане с дъждовна вода.
Каква почва харесва пиерисът?Кисела, богата на хумус и влажна, но добре дренирана почва с pH приблизително 4,5–6. Условията са като при рододендроните.
Понася ли пиерисът зимата навън?Да, студоустойчив е до около -17 °C. Нуждае се от защита от студени изсушаващи ветрове, а цветните пъпки – от силни слани.
Може ли пиерисът да расте в саксия?Да, подходящ е за контейнер и балкон. Нужни са кисел субстрат и равномерна влага.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата