Скимия
Skimmia japonica · Rutaceae
Известно още като: skimmia, скимия японика
Скимията (още позната като скимия японика или skimmia japonica) е бавнорастящ вечнозелен храст с лъскави листа, ароматни кремави цветове и червени плодове, които стоят през цялата зима. Подходяща е за сенчести места в градината, за жив плет и за големи саксии. Грижите са лесни, ако ѝ осигурите сянка, кисела почва и равномерна влага.
- Светлина
- Полусянка, Сянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–22 °C, мин. -15 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–2 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда скимията
Скимията е вечнозелен многогодишен храст с гъста, закръглена и разстлана форма. Расте бавно и достига височина от 60 до 200 см, а на ширина обикновено 60–150 см. Женските растения често са по-широки.
Листата са лъскави, кожести, овални, дълги 6–12 см и събрани накрая на връхчетата. Отдолу са жълтеникави, а когато се разтрият, дават пикантен аромат.
През март и април се появяват дребни звездовидни цветове в кремаво-бели метлици. Ароматни са, като при мъжките растения са по-едри и по-силно ухаещи. Женските растения образуват кръгли червени костилкови плодове с големина около 6–9 мм. Те узряват наесен и се задържат през зимата. Съществува и форма с бели плодове. Видът обикновено е двудомен, т.е. има отделни мъжки и женски растения.
Родината ѝ са Япония, Курилските острови, Сахалин, Тайван и руският Далечен изток. В природата расте под короните на хладни и влажни планински гори, особено в райони с обилен сняг.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Скимията предпочита полусянка или сянка. Най-добре се чувства на сутрешно слънце и под разсеяна, прецедена от клони светлина. На пряко слънце листата ѝ изгарят, затова при горещите и сухи лета в България изберете защитено, засенчено място.
Поливане
Почвата трябва да е равномерно влажна, но не заблатена. Сухоустойчивостта на скимията е ниска, затова от май до септември поливайте по-често, особено в горещите сухи седмици. Не оставяйте водата да застоява около корените.
Почва и пресаждане
Подхожда ѝ богата на хумус, кисела, влажна, но добре дренирана почва с pH приблизително между 5 и 6,5. Избягвайте варовити терени. В саксия използвайте компост за киселолюбиви растения.
Пресаждането е подходящо през октомври и ноември.
Торене
Подхранвайте скимията през март и април, когато започва растежът и цъфтежът.
Подрязване
Ако се налага оформяне, например при жив плет, подрязвайте през май и юни.
Засаждане
Скимията се засажда през октомври и ноември. Оставяйте около 100 см разстояние между растенията, а при плет може да ги засадите по-нагъсто според желаната гъстота.
За обилно плододаване сложете един мъжки храст на около шест женски. Без мъжко растение наблизо женските обикновено не връзват плодове.
Зимуване
Скимията е студоустойчива и понася студове до около -15 °C, а типичният зимен минимум при нас е около -6 °C. Затова обикновено зимува на открито без специална защита. Червените плодове украсяват храста и през зимата.
Размножаване
Скимията се размножава със стъблени резници през юли и август. Възможно е и сеене на семена през октомври и ноември, но растежът е бавен.
Чести проблеми
Жълти листа: причина е обикновено хлороза от алкална почва. Използвайте компост за киселолюбиви растения или кисела почва.
Изгорели листа: растението е на пряко слънце. Преместете го на сянка или разсеяна светлина.
Няма плодове: наблизо няма мъжко растение. Добавете мъжки храст до женските.




















































































