Керия
Kerria japonica · Rosaceae
Известно още като: японска керия
Керията (наричана още японска керия, Kerria japonica) е листопаден храст със златистожълти цветове напролет и тънки зелени клонки, които остават декоративни и през зимата. Расте лесно, понася добре студ и сянка и става както за единичен храст, така и за жив плет.
- Светлина
- Полусянка, Сянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1–2,1 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда керията
Керията е многогодишен листопаден храст от семейство Розоцветни (Rosaceae). Родом е от Китай и Япония, а расте естествено и в Корея, където се среща из храсталаци по планински склонове.
Хабитусът е прав и дъговидно извит, многостъблен, с мощна склонност към образуване на издънки. Храстът оформя гъста плетеница от тънки зелени зигзагообразни стъбла. Расте умерено бързо и достига на височина около 1–2,1 м, а на ширина 1,2–2,7 м.
Листата са прости, последователни, яйцевидно-ланцетни, с двойно назъбен ръб и нагъната повърхност, дълги 4–10 см. Лятото са зелени, а есента пожълтяват. Цветовете са единични, златистожълти, петлистни, с диаметър 3–5 см и стоят по върховете на късите леторасти. Не ухаят. Съществуват и сортове с кичести цветове. Плодът е малка суха ахения, около 4 мм, с едно семе.
Цветовете привличат пеперуди, а храстът е устойчив на сърни.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на полусянка. Допуска и сянка, но на пълно слънце цветовете избледняват и стават бледи. Ако цветовете ви изглеждат изпрани, преместете храста на по-засенчено място.
Планирайте му простор: издънките се разпростират свободно, макар че като цяло храстът не е агресивен. Плитката влакнеста коренова система се разраства с подземни издънки.
Поливане
През първите години, докато храстът се вкоренява, е нужна умерена влага. Вкоренените растения понасят суша, но в най-горещите месеци – юни, юли и август – им се отразява добре по-обилното поливане.
Въздушната влажност не е проблем, умерена е достатъчна.
Почва и пресаждане
Подхожда му сравнително богата, добре дренирана глинеста (песъчливо-глинеста) почва, умерено плодородна и свежа. Избягвайте тежките глинести терени.
Ако отглеждате керия в съд, пресаждането е най-удачно през февруари.
Торене
Храненето трябва да е умерено. При прекалено торене храстът буйства и губи форма. Подходящо е едно подхранване през март.
Подрязване
Керията цъфти по миналогодишните клони, затова се подрязва след цъфтежа, през април и май. Тогава се премахват издънките и се прореждат старите стъбла.
Ако храстът е изтощен, стар или се е сплел, понася и радикално подмладяване до земята. Без подрязване растежът става изтънял и сплъстен.
Засаждане
Сади се напролет или есента. В нашия климат подходящите месеци са февруари, март, октомври и ноември. Изберете място на лека сянка.
За жив плет и свободно растящи групи разстоянието е около 150 см, за да има място за издънките.
Зимуване
Керията е напълно студоустойчива, понася до около −30 °C, и не се нуждае от защита. Декември и януари са месеците на покой, когато храстът е без листа.
Размножаване
Керията се размножава чрез делене, стъблени резници и отводки. Подходящи месеци са май, юни и октомври. Най-лесният начин е да отделите вкоренена издънка.
Чести проблеми
Червени петна по листата, некрози по клонките и изсъхване причинява гъбата Blumeriella kerriae. Премахнете заразените клонки и окапалите листа и подобрете проветряването. Среща се и листно петносване.
Бледи, избелели цветове означават твърде много слънце – преместете храста на полусянка.
Изтънял и сплъстен растеж е признак за липса на подрязване. Подрязвайте след цъфтежа и подмладявайте старите стъбла.
Приложение
В градината керията се използва като единичен храст, в групи и като жив плет. Подходяща е и за отглеждане в голям съд.
В Китай отвара от цъфтящи клонки с мед традиционно се използва при кашлица и гинекологични оплаквания.
















































































