Viburnum opulus
Viburnaceae
Известно още като: червена калина
Червената калина (наричана още просто калина, Viburnum opulus) е едър листопаден храст с бели цветни кълбета напролет и ярки червени плодове през есента. Расте в слънце и полусянка, понася студ и става за свободно растяща жива ограда. Най-много държи на постоянно влажна почва.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -39 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 3–5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда червената калина
Червената калина е многогодишен листопаден храст от семейство Viburnaceae. Среща се природно в Европа, Северна Африка и Централна Азия. Образува гъст, закръглен, многостъблен храст с извити до разперени клони. Обикновено достига 3–5 m височина и 1,8–4 m ширина.
Листата са срещуположни, трилопатни, наподобяват кленови, с едри назъбвания и набръчкана повърхност с вдлъбнати жилки. През лятото са лъскаво тъмнозелени, а наесен придобиват червени, лилави и жълти нюанси.
Цветовете са бели, събрани в плоски съцветия с диаметър 4–11 cm: в средата са дребните фертилни цветове, а по края – венец от по-едри стерилни. Цъфти от април до юни. Плодовете са яркочервени, кълбовидни, 7–10 mm, с по едно семе, и остават по клона през зимата.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на пълно слънце до лека сянка. На слънце цъфти и плододава по-обилно, затова за плодове и цвят изберете по-огрято място. Храстът заема много място, затова му оставете пространство да се разпростре.
Поливане
Червената калина предпочита постоянно влажна почва. Устойчивостта ѝ на засушаване е средна, така че при горещите сухи лета не я оставяйте да изсъхва. Най-много вода е нужна от май до септември; в сухи периоди поливайте допълнително.
Почва
Подхожда ѝ влажна, добре дренирана, богата на хумус почва. Приспособява се към много почви – песъчливи, глинести и хумусни – и към различна киселинност, като най-често pH е в рамките на около 6–8.
Подхранване
Подхранването се прави през март, в началото на вегетацията.
Засаждане
Засажда се наесен или напролет във влажна почва. За нашия климат подходящи са месеците ноември, декември, януари и февруари. Растението понася оформяне като жив плет, затова е удачно за ограда.
Подрязване
Подрязва се след цъфтежа, през юни и юли. За подмладяване отстранявайте най-старите стъбла при основата.
Зимуване
Храстът е напълно студоустойчив – понася до около -39 °C, така че не се нуждае от защита. През декември и януари е в период на покой.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници, семена и отводки. Резниците и отводките се правят през юни и юли, а семената се сеят през октомври.
Вредители и болести
Сред вредителите са листни въшки, калиновата стъблена дървесница (viburnum crown borer) и калиновият листояд (viburnum leaf beetle). От болестите се срещат бактериални листни петна, изсъхване на стъблата и брашнеста мана.
Къдрави лепкави връхчета подсказват листни въшки – измийте ги с вода или третирайте със сапунен разтвор. При изсъхване на стъбла причина може да е стъблената дървесница или болест; отрежете засегнатите стъбла. Бялата покривка по листата е брашнеста мана: подобрете въздушната циркулация и избягвайте мокрене на листата.
Плодове и употреба
Плодовете се берат от септември до ноември. Те са много горчиви, задържат се през зимата и се свиват след първата слана. В малки количества се варят на сладко. При смачкване имат неприятна миризма.
Кората, позната като „cramp bark“, традиционно се използва при спазми, но научни доказателства за това няма.
Цветовете привличат пчели и пеперуди. Птиците кълват плодовете и разнасят семената, макар често да ги подминават чак до късно.









































































