Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Ilex aquifolium

Aquifoliaceae

Известно още като: бодливолистен джел

Токсично за котки и кучета · детайли ↓

Ilex aquifolium, познат още като божиковина, бодливолистен джел или джел, е бавнорасте��щ вечнозелен храст или дърво с лъскави тъмнозелени листа. Лесен е за отглеждане и понася зимите у нас, а при нужда става и жив плет. Червените плодове се появяват само при женските растения, ако наблизо има мъжко.

Светлина
Слънце до полусянка, Полусянка
Поливане
Умерени
Влажност
Умерена
Температура
8–22 °C, мин. -18 °C
Трудност
Непретенциозно
Височина
2–15 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда Ilex aquifolium

Видът произхожда от Западна и Южна Европа, Северозападна Африка и Югозападна Азия. В природата расте най-често като подлесен в сенчести дъбови и букови гори, в храсталаци и живи плетове, а по горски ръбове и поляни се заселва като първопроходец.

Растението е гъсто разклонено, изправено и пирамидално. Обикновено достига от 2 до 15 м височина, расте бавно и може да живее 250–300 години. Листата са дебели, кожести, лъскави, тъмнозелени, дълги 5–12 см, с вълнообразен бодлив край. По-старите или засенчените листа често имат гладък ръб. Има и сортове с шарени листа.

Дребните бели ароматни цветове са с четири венчелистчета и са събрани на китки. Цъфтят в края на пролетта, обикновено между април и юни. Плодовете са закръглени костилкови, с диаметър 6–10 мм, най-често ярко червени (понякога жълти или оранжеви). Узряват от края на лятото през есента и остават по клоните и през зимата.

Видът е двудомен: растенията са или мъжки, или женски. Плодове дават само женските и само когато наблизо има мъжко растение.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Расте добре на пълно слънце, на полусянка и дори в доста дълбока сянка. Най-подходящо е защитено място, на което студените зимни ветрове не духат директно. Кореновата система е плитка и влакнеста, с малко дълбоки корени, и рядко дава издънки.

Поливане

Нуждата от вода е умерена. След засаждане почвата се държи влажна, докато растението се вкорени. По-късно искa почва, която е влажна, но никога не е преовлажнена и застояла.

При горещите и сухи лета у нас по-често се полива през юни, юли и август.

Почва и пресаждане

Понася глинеста, кисела и бедна на хранителни вещества почва, както и хумусна и льосова. Подходящото pH е приблизително от 4,5 до 7,5. Единственото, което не търпи, е лошият дренаж: почвата трябва да е влажна, но добре отводняваща.

Ако го отглеждате в голяма саксия, пресаждайте през март.

Торене

Подхранването е нужно през март, в началото на сезона на растеж.

Подрязване

Подрязва се през януари и февруари, за да се оформи короната или да се поддържа като жив плет. Цветовете и плодовете се образуват по новия прираст, затова оформянето през зимата е удобно.

Засаждане

Садете на слънце или на полусянка. Подходящото време е есента (октомври и ноември) или края на зимата и пролетта (февруари и март). Ако искате плодове, засадете мъжко растение близо до женските.

Зимуване

Видът е студоустойчив. Издържа до около -18 °C, а типичният зимен минимум при нас е около -6 °C. Нужна е само защита от студени изсушаващи ветрове. Периодът на покой е през декември и януари.

Размножаване

Според календара размножаването е през август и септември, а сеитбата през октомври.

Проблеми

Възможни болести са кореново гниене, ракова язва по клоните и листно изгаряне.

Кореново гниене и изсъхване на клони се появяват при лошо отводнявана, мокра почва. Засадете в добре дренираща почва или повдигнете мястото на засаждане.

Липса на плодове означава, че има само мъжки растения или че наблизо няма мъжко. Решението е да се засади женско растение заедно с мъжки опрашвач.

Жълти петна по листата са от миниращ молец по божиковината. Засегнатите листа се махат през лятото.

Употреба

Използва се като храст, декоративно дърво и жив плет, а също и в по-големи саксии. Клонките се режат за букети, като в календара за прибиране е посочен декември. Цветовете са медоносни за пчелите, птиците се хранят с плодовете, а гъстата вечнозелена корона им дава подслон. Растението не е ядливо.

Безопасност

Токсично за котки и кучета
Котки
Токсично
Кучета
Токсично
Коне
Токсично
Хора
Токсично

Растението е токсично за котки, кучета, коне и хора. Отровни са плодовете и листата. Съдържат сапонини, теобромин и алкалоиди. Симптомите са повръщане, диария и отпадналост; листата и плодовете се смятат за с ниска токсичност, но не бива да се опитват. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Защо божиковината ми не дава червени плодове?Плодове образуват само женските растения и само когато наблизо има мъжко. Ако имате само мъжки растения или няма мъжко наблизо, плодове няма да има.
Кога се подрязва божиковината?През януари и февруари, за да се оформи или да се поддържа като жив плет. Цветовете и плодовете се образуват по новия прираст.
Понася ли божиковината сянка?Да, расте от пълно слънце до полусянка и понася и доста дълбока сянка. Предпочита защита от студени зимни ветрове.
Подходящ ли е Ilex aquifolium за жив плет?Да, расте бавно, има гъсто разклонена вечнозелена корона и се оформя с подрязване през зимата.
Отровна ли е божиковината за кучета и котки?Да, токсична е за котки, кучета, коне и хора, особено плодовете и листата. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Каква почва харесва божиковината?Влажна, но добре дренираща почва. Понася глинеста, кисела и бедна почва, но не и лош дренаж.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата