Passiflora edulis
Passifloraceae
Известно още като: маракуя, пасифлора едулис
Passiflora edulis, позната още като маракуя или пасифлора едулис, е бързорастяща вечнозелена лиана с красиви цветове и ароматни плодове. При нашите зими не става за целогодишно отглеждане на открито, но на слънчев балкон, в голяма саксия, се справя добре, ако през студените месеци е защитена.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 18–30 °C, мин. -2 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 4–10 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда passiflora edulis
Това е многогодишна вечнозелена лиана от семейство Passifloraceae. Родом е от южна Бразилия, Парагвай и северна Аржентина, а днес се отглежда широко в тропическите и субтропичните райони. Расте силно, дървенее с възрастта и се катери с мустачета, които излизат от възлите при листата. Височината ѝ обикновено е от около 4 до 10 m, а растежът е бърз.
Листата са лъскави и дълбоко триделни. Младите мустачета са червеникави или лилави. Цветът е единичен, с диаметър 5–7,5 cm, със зелени чашелистчета, бели венчелистчета, лилаво ивичеста реснеста корона и ясно изразено главовидно близалце. Плодът е кръгъл до овален, 4–7,5 cm, тъмнолилав или жълт, с кожеста кора и сочна пулпа с около 250 семена. Отглеждането се смята за умерено трудно.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Маракуята иска много слънце. Подхожда ѝ пълно слънце или лека полусянка, но на място с малко светлина цъфти и плододава по-слабо. Необходимо е и закътано място, защото вятърът ѝ вреди.
Оптималните температури са между 18 и 30 °C. Растението не е студоустойчиво, затова при нас е най-подходящо за слънчев, защитен балкон и за светло помещение през зимата.
Поливане и влажност
Поливането е умерено, а по време на плододаване трябва да е редовно. Най-много вода е нужна от май до август. Преовлажняването е опасно, затова излишната вода трябва да се оттича свободно.
Толерантността към засушаване е ниска, така че през горещото и сухо лято не позволявайте субстратът да пресъхва напълно. Нуждата от въздушна влажност е умерена.
Почва и пресаждане
Подхожда ѝ богата, добре дренирана почва с много органична материя, например суглинеста смес, обогатена с хумус. Подходящото pH е приблизително между 5,5 и 7. Субстратът да е влажен, но без застой.
Ако растението е в саксия, пресаждайте през март и април.
Подхранване
През вегетацията, от март до август, подхранвайте веднъж месечно с балансиран тор с повишено съдържание на калий.
Резитба
Режете през февруари и март или след прибиране на реколтата. Плодовете се образуват по новия прираст, затова резитбата стимулира следващата реколта.
Засаждане и сеитба
Семената се сеят на закрито през февруари и март или директно на мястото през март и април. Младите растения се засаждат на постоянно място през април и май.
Осигурете слънчева, закътана стена или решетка за опора, по която лианата да се катери.
Зимуване
Растението се нуждае от защита от измръзване, особено от ноември до февруари. Декември и януари са период на покой. Някои сортове понасят слаби слани след резитба, но типичните зимни минимуми от около -6 °C са твърде ниски. Най-ниската поносима температура е около -2 °C, затова през зимата е по-безопасно растението да е на закрито или на защитено светло място.
Размножаване
Размножава се със семена, чрез стъблени резници и чрез присаждане. Резниците се правят най-добре от април до юни.
Проблеми и вредители
Чести вредители са листни въшки, паяжинообразуващи акари и плодови мухи. Възможни болести са вирусът на дървеснене на маракуята, фузариозно увяхване и кореново гниене.
Изкривени жълти листа и дребни твърди плодове сочат вируса, който се пренася от листните въшки. Заразените растения се премахват, въшките се контролират, а инструментите се дезинфекцират.
Ако няма завързване на плодове, причината е лошо опрашване или малко светлина. Опрашете ръчно и осигурете повече слънце.
Листопад се причинява от студ или преовлажняване. Защитете растението и поливайте по-рядко.
Беритба и употреба
Плодовете зреят от август до ноември. Цветовете се появяват от май до септември и се опрашват от едри пчели дърводелки. Узрялата пулпа се яде прясна или като сок, а соковете ѝ придават аромат на други сокове.

















































































