Цъфтяща пасифлора (страстоцвет) с едър цвят и венец от нишки

Снимка: Alexis López Hernández, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Michelle W. （鍾偉瑋）, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Michelle W. （鍾偉瑋）, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Michael J. Papay, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Michael J. Papay, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: John Ocampo, CC BY 4.0, iNaturalist

Увивни растения Тропически растения

Пасифлора

Passiflora · Passifloraceae

Известно още като: страстоцвет

Пасифлората (passiflora, страстоцвет) е катерливо растение с атрактивни цветове с венче от нишки в средата. При нас не издържа зимата на открито, затова най-добре се отглежда на балкона през лятото и на закрито през студените месеци. Обикновено расте бързо и може да даде ядливи плодове.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 18–28 °C, мин. 0 °C
Трудност: Средно взискателно
Височина: 3–10 m

Видове и сортове

Passiflora edulis

Пълно слънце
Умерени

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаЗащита от мразПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представлява пасифлората

Родът Passiflora (семейство Passifloraceae) включва предимно тропически и субтропични видове от Америка, с по-малко представители в Югоизточна Азия и Австралазия. Повечето са лиани с виещи се филизи, които се захващат за опората си, а някои видове са храсти или малки дървета.

Листата са зелени. Цветовете са едри, правилни, с по пет венчелистчета и чашелистчета, венец от нишки и централна колонка с тичинките и плодника. Повечето цветове траят само един ден, но растението цъфти дълго, от май до октомври. Цветовете привличат опрашители.

Плодът е неразпукваща се шушулка с дължина 5–20 см и много семена. При повечето видове е годен за ядене.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Пасифлората обича пълно слънце или слънце с частична сянка. Подходящо място е огрян балкон или светъл прозорец с опора, за която филизите да се захванат: решетка, въженца или рамка.

Тъй като зимата навън е твърде студена за нея, през лятото я оставяйте на балкона, а за зимата я преместете на закрито.

Поливане

Нуждае се от умерено поливане. Почвата трябва да е влажна, но без застояла вода. През най-горещите месеци, юни, юли и август, поливайте по-често.

Почва и пресаждане

Подхожда ѝ влажна, но добре дренирана почва. В саксия е важно да има дренажни отвори. Пресаждайте през март, когато растението тръгва в растеж.

Торене

Торете от март до август, докато растението расте и цъфти активно. През зимната почивка не е нужно да торите.

Подрязване

Подрязвайте през февруари и март, преди началото на новия растеж. Тогава можете да скъсите дългите леторасти и да оформите лианата по опората.

Засаждане и сеитба

Семената се сеят на закрито през февруари или директно през март и април. Младите растения се изнасят на постоянното място през април и май, когато вече не се очакват студове.

Зимуване

Пасифлората не е студоустойчива на открито. Най-ниската температура, която понася, е около 0 °C, а типичните зимни минимуми у нас стигат –6 °C. Затова през декември, януари и февруари я пазете от измръзване на закрито. Декември и януари са и периодът ѝ на покой.

Размножаване

Пасифлората се размножава със семена, стъблени резници или отводки. Резниците и отводките се правят най-добре от април до юни.

Плодове и употреба

Плодовете зреят от септември до ноември. Зрелите плодове на много видове се ядат пресни или се правят на сок. Неузрелите плодове и листата не трябва да се консумират.

Традиционно пасифлората се използва като леко успокоително и в билкови добавки.