Цъфтяща глициния с дълги увиснали лилави гроздове върху пергола

Снимка: Guilhem Vellut from Annecy, France, CC BY 2.0, Wikimedia Commons

Снимка: Ga2by, CC BY 4.0, Wikimedia Commons

Снимка: Guilhem Vellut from Annecy, France, CC BY 2.0, Wikimedia Commons

Снимка: Dr. Chinchu C., CC BY 4.0, Wikimedia Commons

Снимка: Z3lvs, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: No machine-readable author provided. Martin-D assumed (based on copyright claims)., Public domain, Wikimedia Commons

Увивни растения

Глициния

Wisteria · Fabaceae

Известно още като: глицинии, Wisterion

Токсично за котки и кучета · детайли ↓

Глицинията (Wisteria) е бързорастяща листопадна лиана с дълги увиснали гроздове ароматни цветове през пролетта. Иска много слънце, здрава опора и редовно подрязване, а при нас понася зимата на открито без проблем.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 15–28 °C, мин. -25 °C
Трудност: Средно взискателно
Височина: 3–20 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представлява глицинията

Глицинията е многогодишно дървесно увивно растение от семейство Бобови (Fabaceae). Катери се, като увива стъблата си около опората. Листата са очередни, перести, със 7 до 19 цели листчета, а през зимата окапват.

Расте бързо и обикновено достига от около 3 до 20 м височина и от 2 до 10 м ширина. Цветовете са дребни, като на грах, събрани в дълги увиснали гроздове, силно ароматни. Те са в нюанси на лилавото, виолетовото, синьото, бялото и розовото. При азиатските видове цъфтежът е напролет, а в нашия климат е от март до май. Плодът е плоска, окосмена кафява шушулка с няколко семена. Цветовете привличат пчели и пеперуди.

Азиатските видове и хибриди могат да се разселват извън градините и да потискат местната растителност, затова ги държете под контрол чрез подрязване.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Глицинията цъфти най-богато на пълно слънце. На полусянка също расте, но дава по-малко цветове. Изберете слънчево място край пергола или стена с телове.

Поливане

Нуждата от вода е умерена. През горещото и сухо лято, юни, юли и август, поливайте по-често и поддържайте почвата влажна, но не заблатена.

Почва

Приспособява се към повечето почви: глинести, песъчливи, варовити и богати на хумус. Най-добре е почвата да е влажна, но добре дренирана, с pH приблизително между 5,5 и 7,5. Избягвайте почви, много богати на азот, защото растението дава листа за сметка на цветове.

Торене

Торете през февруари и март. Не прекалявайте с азота: излишъкът води до буен вегетативен растеж и малко цветове.

Подрязване

Подрязвайте два пъти в годината. През юни и юли скъсявайте тънките, камшикообразни леторасти до 5–6 листа. През януари и февруари, докато растението е без листа, ги отрязвайте до 2–3 пъпки.

Без лятно подрязване се получава прекомерен листен растеж.

Засаждане и опора

Засаждайте през февруари и март или през октомври и ноември. Нужна е много здрава опора, като пергола или телове по стена, защото лианата става тежка и силна.

Купувайте растения, които вече са цъфтели: растение, отгледано от семена, може да цъфне едва след години.

Зимуване

Глицинията е напълно студоустойчива и понася около -25 °C, а типичните ни зимни минимуми са около -6 °C. Не е нужна защита. Декември и януари са периодът на покой, а зимното подрязване се прави, докато растението е без листа.

Размножаване

Възможни са присаждане, семена, отводки и резници. Сеитбата се прави през март и април. Размножаването чрез отводки или резници е подходящо през февруари–март и юни–юли.

Чести проблеми

Няма цветове: растението може да е твърде младо, да получава много азот или да има малко слънце. Подрязвайте два пъти годишно, намалете азота и осигурете пълно слънце.

Прекомерен листен растеж: причината е липсата на лятно подрязване. Скъсете камшикообразните леторасти след цъфтежа.

Безопасност

Токсично за котки и кучета

Котки: Токсично
Кучета: Токсично
Коне: Токсично
Хора: Токсично

Глицинията е токсична за котки, кучета, коне и хора. Отровни са семената и шушулките. Съдържат лектин, глюкозид вистерин и смола. Симптомите са повръщане (понякога с кръв), диария, коремна болка, отпадналост, световъртеж, а при тежки случаи и колапс. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia