Албиция

Albizia julibrissin · Fabaceae

Известно още като: албиция юлибрисин, копринено дърво, юлибрисинова албиция, Acacia julibrissin

Албиция (Albizia julibrissin), позната и като копринено дърво, е листопадно дърво с широка плоска корона и ухаещи пухкави розово-бели цветове през лятото. Расте бързо, лесна е за отглеждане и издържа студове до около -17 °C, затова е подходяща за отглеждане на открито при горещо и сухо лято и мека зима.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 18–30 °C, мин. -17 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 5–12 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда албицията

Родината ѝ се простира от Иран и Закавказието през Хималаите до Китай, Корея и Япония. В природата расте по сухи равнини, песъчливи долини, склонове, край пътища, по поляни и в заливни тераси.

Това е малко, сравнително краткотрайно дърво или многостволен храст с широка, плоска, чадърообразна корона от хоризонтални или леко дъговидни клони. Достига 5–12 m на височина и 6–15 m на ширина. Дървесината е крехка и клоните се чупят лесно.

Листата са едри, папратовидни, двойноперести, дълги 20–45 cm, със ситни листчета. Те се свиват нощем и при допир. Цветовете приличат на пухкави пискюли от копринени розово-бели тичинки, ухаят и се появяват през юни, юли и август. Привличат пчели и пеперуди. След цъфтежа се образуват плоски кафяви шушулки с дължина 10–20 cm, които остават по дървото до зимата.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Албицията се чувства най-добре на пълно слънце, но понася и полусянка. Заради широката корона ѝ трябва много място: приблизително 6 m разстояние от други дървета и постройки. Не я засаждайте над места за сядане или паркиране, защото крехките клони могат да се счупят при вятър, сняг или лед, а шушулките и листата замърсяват.

Поливане

След като се вкорени, албицията има ниски нужди от вода и понася суша. Рядко, но обилно поливане през горещите месеци, юли и август, подобрява цъфтежа. Младите дръвчета поливайте редовно през първото лято, докато се вкоренят.

Почва

Дървото е непретенциозно към почвата и расте на глинеста, песъчлива, песъчливо-глинеста и варовита почва. Допустимата киселинност е pH 5,5–8,0. Важно е почвата да е влажна, но добре дренирана, без застояла вода.

Подхранване

Албицията не се нуждае от тор. Изискванията ѝ към плодородието на почвата са ниски.

Резитба

Режете през февруари и март. Достатъчно е леко отстраняване на слаби, повредени и счупени клони. Дървото се възстановява бързо и силно издънва след рязане.

Засаждане

Най-подходящо време за засаждане са март–април и октомври–ноември. Оставете около 6 m между дърветата.

В някои части на света, например в югоизточните и източните щати на САЩ, албицията е инвазивна: разпространява се с пренасяни от вятъра семена и коренови издънки. Затова, ако я засаждате, премахвайте шушулките и почиствайте окапалите части.

Зимуване

Албицията издържа студове до около -17 °C, а типичната зимна минимална температура у нас е около -6 °C, така че зимува на открито. Младите дръвчета се нуждаят от известна защита, ако зимата е по-студена. Декември, януари и февруари са период на покой, когато дървото е без листа.

Размножаване

Размножава се със семена и коренови резници. Семената се сеят през март и април, а за предварителна сеитба на закрито подходящ е февруари. Кореновите резници се правят също през март и април. Корените могат да дават издънки.

Проблеми

Най-сериозната болест е фузариозното увяхване (mimosa wilt), а възможен проблем е и ракът по клоните. Ако клоните внезапно пожълтеят и увехнат, причината може да е фузариоза: засегнатите дървета се премахват и на същото място не се засажда отново.

Счупените клони се дължат на крехката дървесина при вятър, сняг или лед и се отстраняват. Нежеланите фиданки идват от обилното семеобразуване: махайте шушулките и скубете самосевките.

Употреба

Албицията е декоративно дърво и не е ядливо. Кората и цветовете ѝ традиционно се използват в китайската медицина, по-специално за подобряване на настроението.