Айлант

Ailanthus altissima · Simaroubaceae

Известно още като: айланд

Айлантът (айланд, Ailanthus altissima) е едро листопадно дърво от Североизточен и Централен Китай и Тайван, което е дивеело и се е разпространило в цяла Европа. Расте бързо, понася почти всякакви условия, но е инвазивен и не се препоръчва за засаждане в градината.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 15–28 °C, мин. -28 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 15–27 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

ЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда айлантът

Айлантът е листопадно дърво с прав ствол с гладка сива кора и увиснали краища на клоните. Обикновено достига 15 до 27 м височина и расте бързо.

Листата са много големи, перести, дълги 30-90 см, с 10 до 41 листчета. В основата на всяко листче има жлезисти зъбци, а при смачкване листата миришат неприятно. Младите листа са бронзови, по-късно зелени.

Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани в метлици до 50 см. Цъфтят през май и юни. Мъжките цветове миришат лошо. Плодовете са висящи гроздове от плоски, усукани крилати семенца (самари), червеникавокафяви до жълти, които се разнасят от вятъра и водата.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Айлантът расте на пълно слънце до полусянка и понася добре сянка. В природата се среща в гори в умерения пояс и по нарушени терени, а в градски условия се развива дори в пукнатини на настилката.

Поливане

Нуждата от вода е умерена. Понася сухи периоди и след вкореняване не се нуждае от поливане.

Почва

Приспособява се почти към всяка почва: глинеста, песъчлива, сгурна, бедна, уплътнена, градска или варовита. Предпочита добре дренирана почва.

Торене

Торене не е необходимо.

Премахване и контрол

Подрязването не се препоръчва като начин за отглеждане. Ако дървото вече е в имота, младите фиданки се изскубват рано, а пънът се реже и обработва, защото дървото образува много силни издънки. След рязане корените образуват гъсти туфи издънки, затова пънът трябва да се третира, а младите растения да се изскубват.

Засаждане

Айлантът е инвазивен и не се препоръчва за засаждане. По-добре изберете местни дървета.

Зимуване

Напълно зимоустойчив е и издържа до около -28 °C, а типичните зимни минимуми тук са около -6 °C. Периодът му на покой е декември, януари и февруари.

Размножаване

Размножава се със семена и коренови резници. В природата се разпространява и чрез коренови издънки.

Проблеми и вредители

Основният проблем е образуването на гъсти туфи издънки след рязане. Решението е обработване на пъновете и ранно изскубване на младите фиданки.

Сред вредителите, свързани с дървото, са петнистата фенерова цикада (spotted lanternfly) и ailanthus webworm. Айлантът е растение-гостоприемник и за копринената пеперуда Samia cynthia.

В Европа и Северна Америка е определен като вреден, силно агресивен вид, който измества местните растения.