Мимоза

Мимозата се нуждае от пълно слънце и закътано място. Закътаното място е толкова важно, колкото и слънцето: студените ветрове и продължителната слана са основният ѝ риск.

Имайте предвид и размера. При височина, която може да стигне до 20 m, дървото не е за малка градинка.

Предпочита кисела до неутрална, добре дренирана почва с pH приблизително между 5,5 и 7. Подхожда ѝ песъчлива или глинесто-песъчлива (льосова) почва със свободен отток на водата.

Засаждайте на закътано слънчево място. Подходящите месеци са март, октомври и ноември.

Преди да вземете решение, помислете за склонността ѝ към разпространение: дървото се самозасява и пуска издънки.

Резитбата се прави през април.

Най-ниската температура, която мимозата понася, е около -5 °C, а типичният зимен минимум при нас е около -6 °C. Затова я пазете от продължителни студове, а младите растения завивайте с агротекстил (флис). Закътаното място намалява риска от измръзване.

Размножава се със семена. Сеитбата и размножаването се правят през март.

Измръзване: причинява се от продължително замръзване под -5 °C. Садете на закътано място и пазете младите дървета.

Разпространение със семена и издънки: премахвайте поникналите фиданки и издънките. Видът е обявен за плевел в Южна Африка и Нова Зеландия и е в списъците на инвазивните в Португалия, Испания и Калифорния.

Мимозата е подходяща за рязан цвят. Клонките с цветове се режат през януари, февруари и март.

В Австралия семената традиционно се мелят на брашно, а листата се ползват в някои чътни. Смолата е използвана от аборигените за лепило и компреси, а цветовете се ползват в парфюмерията.