Цер

Quercus cerris · Fagaceae

Известно още като: церов дъб

Церът (Quercus cerris), познат и като церов дъб, е едро листопадно дърво от семейство Букови с кръгла корона. Расте умерено бързо, понася суша и се справя в различни почви, стига да не са преовлажнени. Подходящ е за просторни места, където има достатъчно простор да се развие.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Ниски
Влажност: Умерена
Температура: 8–25 °C, мин. -25 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 25–40 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда церът

Церът е голямо дърво с кръгла корона със средна гъстота. Достига височина около 25–40 м, а короната се разпростира на около 12–18 м. Расте умерено бързо.

Листата са тъмнозелени, нарязани, дълги 7–14 см, с по 6–12 триъгълни дяла от всяка страна, завършващи с четинка. Отдолу са груби и окосмени и се задържат на дървото до късна есен. През април и май се появяват жълто-зелените мъжки реси, опрашвани от вятъра, заедно с дребни женски цветове на малки групи.

Природното разпространение на вида обхваща Южна и Югоизточна Европа – от Франция и Италия през Балканите до Турция и Леванта. Грижите около него са лесни.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Церът расте най-добре на пълно слънце, но понася и лека полусянка. Заради размерите си му трябва много място – над земята и около него. Не е подходящ за малки дворове.

Поливане

Поливането е нужно само докато младото дърво се вкорени. След това церът понася добре суша, което го прави подходящ за горещите и сухи лета.

Почва

Дървото понася много видове почви – хумусно-глинести, глинести и песъчливи. Единственото, което не понася, са мокрите места. Предпочита влажна, но добре дренирана почва.

Торене

Когато е засадено директно в земята, церът обикновено не се нуждае от торене.

Резитба

Резитбата е минимална. Премахват се само сухите и кръстосващите се клони, докато дървото е в покой – през декември, януари и февруари.

Засаждане

Церът се засажда като солитер на тревна площ, за сянка или като улично дърво, като му се осигури достатъчно простор. Понася сол, затова е подходящ и покрай пътища.

Младите дървета се засаждат през февруари, ноември или декември.

Зимуване

Церът е студоустойчив и издържа до около −25 °C, а типичният зимен минимум при нас е около −6 °C. Зимата е период на покой – декември, януари и февруари.

Размножаване

Церът се размножава със семена (жълъди). Сее се през октомври и ноември.

Неприятели и болести

Възможни неприятели са щитовки, листни въшки, листни минори, мрежестокрилки и галови оси. Сред болестите са дъбовото увяхване, антракнозата, раковите рани, брашнестата мана и листните петна.

Галите по жълъдите или пъпките обикновено са безвредни и не изискват третиране. Кафявите петна по листата са признак за антракноза или листна петнистост. Помага събирането на окапалите листа.

В части от Северозападна Европа и във Великобритания церът е натурализиран и там в него живеят галови оси, които повреждат жълъдите на местните дъбове.

Жълъди и полза за дивата природа

Жълъдите зреят през септември и октомври. Много са горчиви и обикновено не се ядат.

Церът привлича опрашители, жълъдите му са храна за сойки, гълъби и дребни бозайници, а с листата му се хранят гъсеници на много молци и пеперуди.