Плачеща върба

Salix babylonica · Salicaceae

Известно още като: вавилонска върба

Плачещата върба (Salix babylonica, позната и като вавилонска върба) е едро листопадно дърво с широка корона и дълги увиснали клони. Расте бързо и е лесна за отглеждане, стига да има достатъчно влага. Не е подходяща за малки дворове, защото се нуждае от много място и вода.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Високи
Влажност: Умерена
Температура: 10–26 °C, мин. -23 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 9–25 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда плачещата върба

Плачещата върба е листопадно дърво, което обикновено достига 9–25 m височина и 9–12 m ширина. Короната е широка и заоблена, а дългите клони висят надолу. Расте бързо, но е сравнително краткотрайна: живее около 40–75 години, а дървесината ѝ е чуплива.

Листата са тесни, линейно-ланцетни, дълги 4–16 cm, с фино назъбен ръб и дълго изтеглен връх. Отгоре са светлозелени, отдолу сивозелени, а наесен пожълтяват.

Видът е двудомен, т.е. мъжките и женските дървета са отделни. Рано напролет, през март и април, се появяват множество сребристозелени реснички, като мъжките са дълги 2–5 cm. Плодът е малка суха кутийка, която узрява в края на пролетта и освобождава множество ситни семена с пухкави власинки.

Родината ѝ са районите на северен Китай, Корея, Монголия, Япония и Сибир. В природата расте по речни брегове, край езера и на влажни ниски места, затова е типично дърво за брегове на водоеми.

Отглеждане и грижа

Местоположение и светлина

Най-добре се чувства на пълно слънце, но понася и полусянка. Подходяща е за открити пространства до вода или за влажни, ниски части на градината.

Изберете място, където дървото ще има простор: короната е широка, а корените се разпростират далече.

Поливане

Плачещата върба има големи нужди от вода. Вирее във много влажна почва край водоем и понася временно заливане. Към засушаване е слабо устойчива.

При горещите и сухи лета у нас поливайте повече през юни, юли и август, особено младите дървета, чиито корени още не са достигнали до влажния слой в почвата.

Почва

Приема глинеста, песъклива, хумусна и дори блатиста почва. Понася както кисела, така и алкална реакция (pH приблизително от 5 до 8,5), стига почвата да остава влажна. Лошият дренаж не е проблем, защото видът понася преовлажняване.

Отглеждане в саксия не се препоръчва.

Засаждане

Подходящото време за засаждане е февруари и март, както и ноември и декември.

Засадете върбата край вода или на ниско място, но далеч от канализация, сгради и септични ями. Корените ѝ са агресивни, плитки и търсят вода, а край водотоци видът може да се разпространи сам и да повреди тръби.

Резитба

Режете през януари и февруари, докато дървото е в покой. Премахвайте тежките и слабите клони, за да намалите чупенето. Дървесината е чуплива и при сняг, лед или вятър клоните често се чупят.

Зимуване

Дървото е студоустойчиво и издържа до около -23 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C, така че зимата не е проблем. Чувствително е към късни пролетни слани. Декември и януари са периодът на покой.

Размножаване

Размножава се със стъблени резници. Подходящо време за това е юни и юли. Тъй като видът е двудомен, резниците запазват пола на майчиното дърво.

Чести проблеми

Най-честият проблем са счупените клони: слабата, чуплива дървесина не издържа сняг, лед и вятър. Помагат премахването на тежките клони и защитено място.

При влажен климат може да се появи антракноза по върбата, с черни петна по листата и изсъхване на връхчетата. Отстранявайте засегнатите части и при ново засаждане избирайте устойчиви хибриди. Други възможни болести са раковите рани по кората и кореновото гниене.

Върбата е полезна за пчели и пеперуди, защото им осигурява храна рано напролет.