Елша

Alnus glutinosa · Betulaceae

Известно още като: черна елша

Елшата (черна елша, Alnus glutinosa) е бързорастящо листопадно дърво, което се чувства най-добре на влажна почва. Обикновено се отглежда лесно, издържа студове до -28 °C и не изисква торене. Има нужда от много място и от добре подбрано влажно място.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Високи
Влажност: Умерена
Температура: 8–24 °C, мин. -28 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 15–30 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда елшата

Черната елша е листопадно дърво от семейство Брезови (Betulaceae). Расте в по-голямата част от Европа, в Югозападна Азия и Северна Африка. В естествените си местообитания се среща във влажни терени: край блата, реки, езера и по краищата на гори, където е пионерен вид.

Обикновено е средно голямо, пирамидално и краткотрайно дърво, често с няколко стъбла, а с възрастта короната става дъговидна. Листата са с къси дръжки, заоблени до обратнояйцевидни, дълги до около 10 см, лъскаво тъмнозелени отгоре, със зъбчат вълнист ръб и лепкави, докато са млади. През есента окапват кафяви.

Цъфти от януари до март, преди разлистването. Мъжките реси са увиснали и червеникави, а малките женски съцветия стоят изправени и после се превръщат в дървесни шишарковидни плодове. Те узряват тъмнокафяви до черни и остават по дървото през зимата, като освобождават дребни крилати ядки. Размахът на короната е 6–12 м.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Елшата се развива най-добре на пълно слънце, но понася и полусянка. Младите растения имат нужда от светлина. В сенчести горски насаждения долните клони са склонни да засъхват.

Подходяща е за влажни и ниски места, край водоем или в градина с влажна почва. Дървото расте бързо и се разпростира широко, затова му осигурете много място.

Поливане

Елшата предпочита постоянно влажна до периодично мокра почва. Нуждата от вода е голяма, а поносимостта към суша е средна. При горещите и сухи лета в нашия климат поливайте повече през юни, юли и август, особено на по-сухи места.

Почва

Дървото понася бедна почва, от песъчлива до глинеста, защото корените му са в симбиоза с азотфиксиращи бактерии Frankia. Най-добре расте на влажна земя. Понася и заблатяване. Подходящата киселинност е приблизително pH 5–7,5.

Торене

Торене почти не е нужно. Елшата сама обогатява почвата с азот.

Резитба

Дървото се нуждае от малко резитба. Ако клони засъхнат, отстранете сухите. Подходящо време за резитба е януари, февруари и декември. На влажна почва елшата може да се подрязва ниско (coppice), за да даде пръти.

Засаждане

На влажни или ниски места засаждайте през есента или зимата, т.е. през ноември, декември, януари и февруари. Оставете достатъчно разстояние до сгради и други дървета.

Зимуване

Елшата е напълно студоустойчива и издържа до около -28 °C. На открито не се нуждае от защита.

Размножаване

Размножава се със семена и със стъблени резници. Семена и резници се използват през март и април. Младите растения имат нужда от светлина.

Проблеми

Дървото може да бъде нападнато от елшови листни въшки, мрежести дървеници, листни бълхи, гъсеници, образуващи гнезда, и листни миньори. Възможни болести са рак по кората, брашнеста мана и сърцевинно гниене.

Елшата образува гъсти туфи от издънки заради силното си издънкообразуване. Редовно премахвайте издънките или изберете място с достатъчно пространство. Има сведения, че на други места се смята за агресивно разпространяващ се вид.

Приложение

Дървесината се използва за опушване на храни. В народната медицина елшата традиционно се използва, а екстракти от семената показват антибактериално действие. Дървото дава подслон на много насекоми, лишеи и гъби, а семената му са храна за птици.