Бугенвилия

Бугенвилията се нуждае от много силна светлина и пълно слънце, за да образува изобилни и наситено оцветени прицветници. Подходящо е горещо, слънчево и защитено място, например до стена или решетка, върху която да се вие.

Устойчивостта ѝ към студ е ниска: най-ниската температура, която понася, е около 2 °C, а зимните минимуми у нас слизат до около -6 °C. Затова я отглеждайте в саксия, на балкона или терасата през лятото, и я прибирайте на закрито през студения сезон.

Поливайте обилно, но оставяйте почвата да изсъхне между две поливания. Растението понася добре засушаване, а прекаленото поливане намалява цъфтежа.

През най-горещите месеци, юни, юли и август, се нуждае от повече вода. През зимния покой поливайте съвсем пестеливо.

Подходяща е песъчлива или глинеста, леко кисела и много добре дренирана смес с pH около 5,5-6,5. Бугенвилията понася бедна и засолена почва, но не обича да стои в преовлажнена пръст.

Пресаждайте през март или април.

През вегетацията, от март до август, подхранвайте често с тор с високо съдържание на калий.

Цветовете се образуват по новите издънки, затова режете след края на вълна на цъфтеж, за да оформите растението. Основното оформяне е подходящо през февруари и март.

Бугенвилията се поддава на различни форми: може да я отглеждате като храст, щамбово дръвче, жив плет или бонсай.

Засаждането или изнасянето навън е удачно от април до юни, на горещо, слънчево и закътано място до стена или решетка. Там, където зимите са студени, растението се отглежда в контейнер.

Бугенвилията не понася замръзване. Внасяйте саксиите в светло, прохладно помещение без измръзване. Покоят е през декември, януари и февруари, като тогава поливайте много пестеливо.

Размножава се със стъблени резници и чрез въздушна отводка. Подходящото време е от май до юли. Семена се получават рядко, затова този начин не е практичен.

Могат да се появят листни въшки, брашнести червеци и гъсеници. Ако цъфтежът е слаб, проверете дали не поливате растението прекалено често и дали получава достатъчно слънце.