Ванилия

Ванилията харесва ярка, филтрирана светлина или полусянка. В дълбока сянка лозата спира да се разклонява и да цъфти, а силното обедно слънце изгаря листата. Лозата се разклонява главно на светло.

Оптималната температура обикновено е 22–30 °C. Растението не понася измръзване и не трябва да пада под около 10 °C. При типичните ни зимни минимуми (около −6 °C) се отглежда само на закрито и не е подходящо за балкон.

Поливането е умерено. От май до септември растението има нужда от повече вода, а през останалото време поливайте по-пестеливо.

Въздушната влажност трябва да е висока, тъй като ванилията е свикнала с влажна тропическа гора.

Подходяща е рохкава, въздушна смес от орхидейна кора, кокосови влакна и компост. Тя трябва да задържа малко влага, но да оттича бързо.

Пресаждането се прави през март и април.

Осигурете здрава мъхова колона или решетка, по която лозата да се катери. Въздушните корени се закрепват за опората при възлите.

Подхранвайте от март до септември, когато растението е в растеж. От декември до февруари го оставете да почива без тор.

Най-подходящото време за подрязване е март и април. Имайте предвид, че лозата се разклонява главно на светло място.

През декември, януари и февруари ванилията е в период на покой. Дръжте я на закрито и на топло, не по-ниско от около 10 °C, и намалете поливането.

Ванилията се размножава със стъблени резници, най-добре от април до юни. В търговската практика се използва и тъканна култура.

Ядливи са само преработените шушулки. Те се ферментират и сушат, за да се получат ванилов аромат и екстракт.

Цветовете се опрашват ръчно, защото естественото опрашване е много рядко. Не очаквайте шушулки от млад екземпляр.