Monstera deliciosa
Araceae
Известно още като: монстера делициоза
Monstera deliciosa, позната още като монстера или монстера делициоза, е вечнозелено катерливо растение с едри лъскави листа с дълбоки прорези и дупки. При нас се отглежда като стайно, защото не понася студ. Расте бързо, грижите са лесни, но има нужда от здрава опора.
- Светлина
- Ярка разсеяна светлина, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Висока
- Температура
- 16–29 °C, мин. 10 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1,5–3 m
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Как изглежда монстерата
Monstera deliciosa е многогодишно вечнозелено растение от семейство Araceae. В природата произхожда от влажните тропически гори на южно Мексико, Гватемала и на юг до Панама. Започва живота си на земята и се катери по дърветата с помощта на дебели въздушни корени.
Листата са големи, кожести, сърцевидни и лъскави, дълги 25–90 см. Младите листа са цели, а зрелите развиват дълбоки прорези и дупки. Има и шарени форми. На закрито растението обикновено достига 150–300 см, а в природата приблизително 6–20 м.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Монстерата обича умерено силна, разсеяна светлина без пряко слънце. Понася и полусянка. Шарените форми искат повече светлина от обикновените зелени.
Оптималната температура е 16–29 °C. Растението не е студоустойчиво и обикновено не издържа под около 10 °C, затова се отглежда само на закрито.
Поливане и влажност
Полива се обилно, след което се изчаква горната четвърт до една трета от почвата да изсъхне. Между май и септември се полива по-често. През януари, февруари и декември растението почива и поливането се намалява.
Монстерата предпочита висока влажност на въздуха. Редовно бършете праха от листата.
Почва и пресаждане
Нужна е богата, рохкава и добре дренирана смес, която остава леко влажна. Например градинска почва и компост на равни части с малко кора или перлит. Подходящото pH е приблизително 6–7,5.
Пресажда се през март, април или май, когато корените запълнят саксията, обикновено на 1–2 години. Сменете саксията с по-стабилна или добавете мъхеста опора.
Торене
От март до септември подхранвайте веднъж месечно с балансиран течен тор. През зимата не торете.
Резитба
През март и април скъсете изпънатите, оголени стъбла. Редовно бършете праха по листата.
Опора
Стъблата са дебели и могат да се счупят под собствената си тежест. Осигурете здрава опора от мъх или решетка, към която въздушните корени да се захванат.
Зимуване
Дръжте монстерата на закрито, на светло и топло място над около 12 °C. Поливайте по-рядко. Навън зимата при нас е твърде студена за нея.
Размножаване
Монстерата се размножава със стъблени резници, отводки, въздушно вкореняване или семена. Резниците и въздушното вкореняване се правят от април до юли. Семената се сеят на закрито през март и април.
Вредители и болести
Най-чести вредители са паяковите акари, щитоносните въшки, брашнестите червеи и трипсите. От болестите се срещат кореново гниене и листни петна. Затова са важни добре дренирана смес и редовен оглед на листата.
Плодове
На закрито монстерата цъфти рядко. Цветът е кремавобяла обвивка до около 30 см около жълтеникавобял кочан. Плодът прилича на цилиндричен царевичен кочан, покрит с шестоъгълни люспи, и узрява над година. Сладката му пулпа има вкус на ананас и банан.
Яде се само напълно зрял плод, когато люспите му окапят. Незрелият дразни устата.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Листата, стъблата и незрелите плодове са токсични за котки, кучета и коне, а за хора са леко токсични. Причина са неразтворимите калциево-оксалатни кристали. Симптомите са болка, оток и парене в устата, езика и устните, лигавене, повръщане и затруднено преглъщане. Това е само информация, не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia















































































