Дяволски бръшлян
Epipremnum aureum · Araceae
Известно още като: потос, епипремнум
Дяволският бръшлян, познат още като потос или епипремнум, е вечнозелено увивно растение с лъскави сърцевидни листа. Расте бързо и се отглежда лесно. У нас е стайно растение, защото не издържа на студ под около 10 °C.
- Светлина
- Ярка разсеяна светлина, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 17–30 °C, мин. 10 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1–3 m
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Как изглежда дяволският бръшлян
Epipremnum aureum от семейство Araceae е многогодишна лиана, която се захваща с въздушни корени. В дома виси от висяща саксия или се катери по опора. Стайните растения обикновено достигат 1–3 m.
Листата са лъскави, кожести и сърцевидни, обикновено с дължина 8–20 cm. Често са пъстри в жълто, кремаво или бяло. Когато растението се катери и узрее, листата стават много по-едри и нарязани.
Родината му е островът Моореа във Френска Полинезия. В тропическите гори се катери по дървета, а на места, където се е натурализирало, е причинило сериозни екологични щети. В култура цъфти рядко, а цветът е лодковидна обвивка в жълтозелено до лилаво.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на ярка, разсеяна светлина. Понася и по-слабо осветено място, но там пъстрата шарка на листата избледнява. Пряко слънце изгаря листата и оставя кафяви петна.
Оптималната температура е между 17 и 30 °C. Температурата не бива да пада под 10 °C.
Поливане и влажност
Оставяйте субстрата да изсъхне между две поливания, приблизително на всеки 1–2 седмици. От април до септември поливайте по-често, а през декември, януари и февруари – по-пестеливо. Въздушната влажност трябва да е умерена.
Жълтите листа най-често се дължат на преливане. Тогава оставете субстрата да изсъхне и проверете дали саксията се отцежда добре.
Почва и пресаждане
Подхожда му добре дренирана, рохкава смес. Перлитът или кората подобряват дренажа.
Пресаждайте на всеки 1–2 години или когато корените напълнят саксията. Най-подходящи са месеците от март до май.
Торене
През вегетацията, от април до септември, подхранвайте на всеки 2–3 месеца. През зимата торете по-рядко.
Подрязване
Подрязвайте през март и април. Скъсявайте стъблата, за да стане растението по-гъсто, и отрязвайте оголените, издължени издънки.
Опора или висяща саксия
Ако искате по-едри листа, осигурете опора от мъх или решетка. Иначе го оставете да се спуска свободно от висяща саксия.
Зимуване
Презимувайте го на закрито, при температура над около 10 °C. Намалете поливането и подхранването. Растението е в покой основно през декември, януари и февруари.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници или чрез разделяне. Подходящото време е от април до август.
Чести проблеми
Загуба на пъстрота: светлината е твърде слаба. Преместете растението на по-ярко място с разсеяна светлина.
Кафяви петна от изгаряне: причината е пряко слънце. Преместете го далеч от слънчевите лъчи.
Жълти листа: най-вероятно се дължат на преливане. Оставете субстрата да изсъхне и осигурете дренаж.
Сред описаните болести са кореновите гнилини от Pythium и Rhizoctonia, листните петна от Erwinia и Pseudomonas, Southern blight и Xanthomonas blight.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Всички части на растението съдържат неразтворими калциеви оксалати. За котки, кучета и коне то е токсично, а за хора – слабо токсично. Симптомите са дразнене на устната лигавица, болка и оток на устата, езика и устните, обилно слюноотделяне, повръщане и затруднено гълтане. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia

















































































