Обикновен кипарис
Cupressus sempervirens · Cupressaceae
Известно още като: вечнозелен кипарис, средиземноморски кипарис
Обикновеният кипарис, познат и като вечнозелен или средиземноморски кипарис, е високо вечнозелено дърво с тясна колоновидна корона. Расте добре на слънце и в сух климат, а при подходяща почва е лесен за отглеждане. Подхожда за единични насаждения и за жив плет.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–30 °C, мин. -15 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–35 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда обикновеният кипарис
Cupressus sempervirens е иглолистно дърво от семейство Кипарисови (Cupressaceae). Расте умерено бързо и достига обикновено 15–35 м височина при ширина на короната от 1 до 5 м. Култивираните форми са тесни, колоновидни, с изправени клони, а дивите дървета имат по-скоро конусовидна корона.
Листата са дребни, люспести, дълги 2–5 мм, тъмносиньозелени и ароматни при разтриване. Истински цветове няма: в края на зимата и напролет се появяват дребни прашецови шишарки, чийто прашец може да предизвика алергии. Семенните шишарки са твърди, лъскави, закръглени, дълги 2,5–4 см, узряват кафяви след около две години и остават по дървото.
Родината му е Източното Средиземноморие и Иран, а по скалисти склонове край брега расте при мокри зими и горещо, сухо лято.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Кипарисът има нужда от пълно слънце. На светло, открито място колоновидната форма остава по-плътна. Корените са здрави и плитки, затова мястото трябва да е с хубав дренаж.
Поливане и влажност
Младите дървета се поливат, докато се вкоренят. Възрастните кипариси понасят много добре суша и не изискват висока въздушна влажност. През юни, юли и август поливането може да е по-обилно.
Почва и пресаждане
Понася песъчливи до глинесто-песъчливи почви, както киселинни, така и алкални (pH приблизително от 5,5 до 8,0). Важното е почвата да се оттича свободно. Ако се налага пресаждане, подходящият месец е март.
Подхранване
Ако подхранвате дървото, направете го през март.
Резитба
Ако искате да запазите колоновидната форма, не режете дървото. Премахват се само мъртвите или повредените клони.
Засаждане
Кипарисът се засажда през март, октомври или ноември, на пълно слънце и в добре дренирана почва.
Зимуване
Видът е студоустойчив и издържа до около -15 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C. Младите дървета е добре да се пазят от силен студ и студен вятър.
Размножаване
Кипарисът се размножава със семена или със стъблени резници. Подходящи месеци са март и април.
Проблеми
Сред вредителите се споменават акари (паяжинообразуващи акари), торбести молци и кипарисов корояд. Болестите са кипарисов рак, кореново гниене и медена гъба.
Клоните, които кафявеят и засъхват, са признак за кипарисов рак (Seiridium cardinale). Заразената дървесина се изрязва, а раняването и пренаселването на дърветата се избягват.
Жълтеещи и умиращи корени се дължат на лошо дренирана почва, затова засаждайте в добре дренирана почва. Матовата, бронзова шума е признак за акари: пръскайте с вода или използвайте акарицид.
Употреба
Кипарисът е декоративно иглолистно дърво и се използва като жив плет. Изсушените листа и семена традиционно се употребяват в народната медицина, а маслото му в козметиката като стягащо средство.

















































































