Лавзонов лъжекипарис
Chamaecyparis lawsoniana · Cupressaceae
Известно още като: лавзониана, кипарис лавзониана, кипарис на Лоусън
Лавзоновият лъжекипарис е вечнозелено иглолистно дърво, което се отглежда като солитер и като гъст жив плет. На открито в България издържа зимите без проблем, но не обича суша, преовлажняване и сухи ветрове.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–22 °C, мин. -24 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 15–50 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда лавзоновият лъжекипарис
Лавзоновият лъжекипарис (Chamaecyparis lawsoniana), познат още като лавзониана или кипарис лавзониана, е вечнозелено дърво от семейство Кипарисови. Родом е от югозападен Орегон и северозападна Калифорния, където расте в долините на планините Кламат от морското равнище до около 1500 м, често покрай потоци. Растежът му е умерен.
Обикновено е едро, тясно пирамидално дърво с възходящи клони и увиснали върхове. Съществуват много джуджести и колонни сортове, затова при покупка е добре да се провери за какъв растеж е предназначен конкретният сорт.
Листата са дребни, люспести, подредени по двойки върху плоски перести клонки. Често са синкавозелени, а отдолу имат бели шарки. Растението ухае на магданоз. Цветовете са незабележими: през февруари и март по връхчетата се появяват дребни тъмночервени мъжки шишарки. Кръглите дървесни шишарки са с диаметър 7–14 мм, синьозелени, а в началото на есента узряват в кафяво и съдържат крилати семена.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Предпочита пълно слънце и защитено от вятър място, но обикновено понася и лека сянка. Сухите, студени ветрове изсушават клонките, затова при плет на открит терен е добре да се избере по-закътана позиция.
Поливане
Лавзоновият лъжекипарис има нужда от постоянна влага, а устойчивостта му на суша е ниска. При горещите и сухи лета в България е важно да не се оставя да пресъхне, особено през юни, юли и август, когато поливането трябва да е по-често.
В същото време не понася застояла вода около корените.
Почва
Подхожда му влажна, но добре дренирана, богата на хумус глинеста почва. Преовлажняването е сериозен риск, защото корените не го понасят.
Засаждане
Сади се на влажно, защитено и слънчево място. Подходящите периоди са февруари, октомври и ноември.
В райони, където се среща фитофтора, се избира сорт върху устойчива подложка.
Подхранване
Подхранването се прави през март, в началото на вегетацията.
Подрязване
Оформящото подрязване, например на жив плет, се прави през април и май.
Зимуване
Видът е студоустойчив и понася минимални температури до около -24 °C, което значително надвишава типичните зимни минимуми у нас. Основната грижа е защитата от студени, изсушаващи ветрове. Периодът на покой е през декември и януари.
Размножаване
Размножава се със семена, резници и чрез присаждане. Резниците обикновено се правят през август и септември. Присаждането се ползва най-вече при сортовете, които се подбират върху устойчива подложка.
Чести проблеми
Най-сериозната болест е кореновото гниене, причинено от Phytophthora lateralis и други видове Phytophthora. Признак са покафеняващи клонки и загиване на дървото. За превенция се избягва мокра и заразена почва, а се използва устойчива подложка.
Кафявите, сякаш изгорели клонки обикновено са признак на суша или на изсушаващ вятър. Решението е поливане в сухите периоди и защитено място.















































































