Лейландски кипарис

Предпочита пълно слънце, но понася и лека сянка. В дълбока сянка кроната оредява. Оптималните температури са между 8 и 25 °C. Влажността на въздуха е умерена и не изисква специални грижи.

Новите плетове се поливат обилно през първите две лета. Вкоренените дървета се нуждаят от малко вода. Устойчивостта на суша е средна, затова в горещите сухи месеци от юни до септември поливайте повече, особено младите растения.

Расте в повечето почви: обикновени градински, глинести и льосови. Подходящата киселинност е pH от 5,5 до 8,0. Почвата трябва да е влажна, но добре дренирана. Единственото условие е мястото да не е постоянно заблатено.

Докато плетът се вкоренява, подхранвайте с универсален тор през март.

Подрязвайте два до три пъти през вегетационния период. Подходящи месеци са април, май и септември.

Никога не режете навътре в голата стара дървесина, защото там растението не се възстановява. Затова започнете с оформянето рано и подрязвайте редовно, докато дърветата са млади.

Младите растения се засаждат през февруари, март, октомври или ноември. За жив плет разстоянието е около 60–90 см, например 75 см между растенията.

Напълно устойчив е на студ. Издържа до около -23 °C, а типичните зимни минимуми в този регион са около -6 °C, така че не се нуждае от защита. Декември и януари са период на покой.

Размножава се със стъблени резници през септември и октомври.

Възможни болести са кипарисов рак, кореново гниене от Phytophthora и изсъхване на иглите.

Кафяви петна в короната идват от суша, кореново гниене или рак. Поливайте в сухите периоди, подобрете дренажа и отстранете болните клонки.

Гола, кафява вътрешност се получава при силно подрязване до старата дървесина или при силна сянка. Подрязвайте редовно, докато растенията са млади. Ако са твърде стари, по-добре ги заменете.