Лъжекипарис

Chamaecyparis · Cupressaceae

Известно още като: хамеципарис

Лъжекипарисът (Chamaecyparis), познат още като хамеципарис, е вечнозелено иглолистно дърво, което се използва като солитер, за жив плет и в саксии. Отглежда се лесно, понася зимния студ и расте добре на слънце или в полусянка.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 5–24 °C, мин. -25 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 1–40 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда лъжекипарисът

Родът принадлежи към семейство Cupressaceae и произхожда от Източна Азия (Япония, Тайван), както и от западното и източното крайбрежие на Северна Америка. Дърветата обикновено са конусовидни до колоновидни, с плоски разклонени клонки. Съществуват много джуджести и компактни сортове.

Възрастните листа са люспести и събрани в сплескани клонки, а младите растения имат игловидни листа. Окраската им е зелена, жълта, синя или сребриста, а при много видове отдолу има бели линии. Растението е ароматно.

Истински цветове няма. В края на клонките, през февруари и март, се появяват дребни, често червеникави мъжки шишарки. Семеносните шишарки са малки, кълбовидни до овални, с 8–14 люспи, отначало зелени, а после кафяви. Под всяка люспа има по 2–4 дребни семена. Листата са храна за гъсениците на някои молци, например juniper pug и pine beauty.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Лъжекипарисът расте на пълно слънце или на слънце до полусянка. Жълтите сортове се оцветяват най-добре на слънце. Мястото трябва да е защитено от изсушаващи ветрове.

Поливане

Растението предпочита равномерно влажна почва. След вкореняване понася кратки засушавания, но при горещите и сухи лета е по-добре да се полива по-обилно през юни, юли и август. Преовлажняването е опасно, затова водата не бива да застоява около корените.

Почва и пресаждане

Подходяща е влажна, добре дренирана почва, слабо кисела до неутрална. Расте на глинеста, песъчлива, хумусна и уплътнена почва, стига да не задържа вода. Саксийните растения се пресаждат през март.

Подхранване

Подхранването е през март, в началото на вегетацията.

Подрязване

Леко подрязване за поддържане на формата се прави през март, а при нужда и през септември. Не режете в старата гола дървесина, защото тя не прораства отново. При жив плет режете само по зелената част.

Засаждане

Засаждайте през февруари и март или през октомври и ноември, във влажна и добре дренирана почва, на място, защитено от изсушаващи ветрове. Видът е подходящ и за жив плет.

Зимуване

Най-ниската поносима температура е около -25 °C, а типичната зимна минимална при нас е около -6 °C, така че растението зимува на открито. Декември и януари са период на покой.

Размножаване

Размножава се със стъблени резници, със семена и чрез присаждане. Резниците се правят през август и септември, а сеитбата е през февруари.

Проблеми

Увяхването и отмирането на листата са признак на Phytophthora (кореново гниене). Засаждайте в дренирана почва и не преполивайте. Кафявите връхчета на клонките може да се дължат на juniper blight, затова изрежете засегнатите клонки.

Среща се още увреждане от торбичести молци (bagworms) и от галови мушици (spindle gall midges), а от болестите се споменават и вещерски метли.