Кипарис лейланди

Cupressus leylandii · Cupressaceae

Известно още като: лейландия, лейланд, Cupressus ×leylandii

Кипарисът лейланди, познат още като лейландия или лейланд, е вечнозелено иглолистно дърво, което расте бързо и образува гъсти, симетрични живи плетове. Подходящ е за отглеждане на открито при нашия климат с горещо сухо лято и мека зима. Преди да го купите, помислете за крайната му височина и за разстоянието до границата на имота.

Светлина: Пълно слънце
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 10–25 °C, мин. -23 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 15–35 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Засаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда и откъде идва

Cupressus leylandii е градински хибрид между монтерейския и нутканския кипарис. Възниква във Великобритания (Уелс) през 1888 г. и няма естествен ареал. Отглежда се в градини, живи плетове, ветрозащитни пояси и насаждения за коледни елхи.

Дървото е гъсто, право, колоновидно до широко пирамидално, с гладък симетричен силует и изправени клони. Достига от 15 до 35 м и расте бързо. Шишарките са малки, закръглени, тъмнокафяви, около 1–2 см, с осем люспи и в повечето случаи стерилни. Цветовете са незабележими. Иглите са зелени до сивкави и ароматни.

Заради стерилността си кипарисът не се разпространява със семена. Бързият му растеж и големите размери обаче често водят до засенчване и спорове със съседите. Гъстата корона дава подслон и място за гнездене на певчи птици.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Кипарисът лейланди изисква пълно слънце, за да запази гъста шума. Засенчените долни клони изсъхват и оголват основата.

Корените са сравнително плитки и големите дървета могат да се повалят при вятър или жега. Осигурете му много място и не го садете близо до границата на имота, защото накрая става много високо.

Поливане

Нуждата от вода е умерена. Младите растения се поливат редовно, докато се вкоренят. Устойчивостта на суша е средна, а плитките корени страдат в горещите сухи лета.

Поливайте повече от юни до септември. Така се предотвратяват и кафявите изсъхнали участъци.

Почва

Расте в повечето почви, от глинести до песъчливи, кисели или алкални (pH приблизително 5,5–8,0), стига да е добре дренирана. Предпочита влажна, но не преовлажнена почва.

Подхранване

Подхранете растението през март, с началото на вегетацията.

Засаждане

Малките растения се засаждат есента (октомври–ноември) или напролет (февруари–март). Изберете слънчево място, планирайте голямо разстояние между растенията и от границите, а младите фиданки подпрете с кол.

Подрязване

Живият плет се подрязва леко един или два пъти през вегетацията, най-подходящо през април, май и септември. Режете по-малко, но по-често, и се придържайте към зелената част.

Старата гола дървесина рядко израства отново, затова не режете в нея. Върхът може да се скъси и по-рязко, но оголената вътрешност остава проблем.

Зимуване

Видът е студоустойчив и издържа до около -23 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. Не се нуждае от защита. През декември и януари растението е в покой.

Размножаване

Размножава се със стъблени резници, най-често през септември и октомври.

Проблеми и вредители

Могат да се появят торбести молци, паяжинни акари, листни въшки и щитчести въшки. Сред болестите са ракът, причинен от Seiridium и Botryosphaeria, кореновото гниене и пригорът на иглите.

Кафяви изсъхващи петна: причина са ракови заболявания или воден стрес. Отрежете засегнатите клони и поливайте в сухо време.

Оголена кафява вътрешност: причина са засенчване или силно рязане в стара дървесина. Подрязвайте малко и често, до зеления прираст.

Повалено дърво: причина са плитките корени при големи екземпляри. Контролирайте височината и подпирайте младите растения.