Аризонски кипарис
Cupressus arizonica · Cupressaceae
Аризонският кипарис (Cupressus arizonica) е бързорастящ вечнозелен иглолистен дървесен вид със сребристосин до зелен цвят на листата. Подходящ е за висок жив плет и самостоятелни дървета и лесно се отглежда на слънчево място с дренирана почва. След вкореняването почти не изисква поливане.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–30 °C, мин. -31 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 12–18 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда аризонският кипарис
Аризонският кипарис е високо дърво с ширококонусовидна корона и яки, но леко ажурни клони. Произхожда от югозападната част на САЩ, най-вече от Аризона, и от северно Мексико.
Листата са дребни, люспести, ароматни и остават през цялата година. Цветът им е от сребристосин и сивозелен до чисто зелен. Растението е вечнозелено и расте бързо: височината му е около 12–18 м, а широчината – около 4,5–6 м.
Цветовете са незабележими. През февруари, март и април се появяват жълтеникави прашецови шишарки. Плодовете са кръгли дървесни шишарки с диаметър около 2,5 см, сиви до червеникавокафяви. Те се отварят едва след като клонът, на който са, изсъхне.
Дървото осигурява подслон и храна на пойни птици и дребни бозайници.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Аризонският кипарис се нуждае от пълно слънце. На сянка короната оредява и губи гъстота. Заради размерите си му трябва място, където има простор и нагоре, и встрани.
Поливане
Възрастните дървета имат малки нужди от вода и понасят добре суша. Редовно се полива само през първите сезони след засаждането, докато растението се вкорени.
По-обилно поливане е уместно през юни, юли и август. Въздушната влажност не е от значение, видът предпочита сух въздух.
Почва
Става всяка добре дренирана почва: песъчлива, глинеста или чакълеста, включително варовита. Подходящата реакция е pH от около 6,0 до 8,0. Важно е почвата да не задържа вода.
Торене
Торенето рядко е нужно. Дървото расте добре и на бедни почви.
Засаждане
Засажда се на пълно слънце в добре дренирана почва. Подходящи периоди са февруари–март и октомври–ноември.
За паравани и жив плет разстоянието между растенията трябва да е поне 2 м, като ориентировъчно може да се води около 2,15 м.
Резитба
Резитбата се прави през април и през септември. Болните клони се отрязват, а раняването на дървото се избягва.
Зимуване
Видът е студоустойчив и издържа до около -31 °C, затова при зимните минимуми у нас не е нужна защита.
Размножаване
Размножава се със семена и със стъблени резници. Семената се сеят през февруари и март, а резниците се правят през юли и август.
Проблеми
Оредяла корона обикновено означава, че мястото е твърде сенчесто. Решението е засаждане на пълно слънце.
Изсъхването на клони, придружена с изтичане на смола, може да е признак на кипарисов рак (канкер). Засегнатите клони се изрязват, а раняването на дървото се избягва.

































































