Cupressus macrocarpa
Cupressaceae
Известно още като: едроплоден кипарис, монтерейски кипарис
Cupressus macrocarpa, познат още като едроплоден или монтерейски кипарис, е бързорастящо вечнозелено иглолистно дърво с лимонов аромат. Подходящ е за слънчеви места и за жив плет, а при горещо и сухо лято най-важни са доброто място и грижата за младите растения.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–24 °C, мин. -15 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–40 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда едроплодният кипарис
Cupressus macrocarpa е вечнозелено дърво от семейство Cupressaceae (кипарисови). Естественият му ареал е само централното крайбрежие на Калифорния, с две малки находища край Монтерей (Cypress Point и Point Lobos). Там расте по ветровити скалисти носове с хладно и мъгливо лято.
При нас достига обикновено 15–40 m височина и расте бързо. Младото дърво е тясно и пирамидално, а с възрастта короната става неправилна, широка и плоска, особено на вятър.
Листата са дребни, люспести и плътно прилепнали към закръглени клонки в гъсти китки. При младите растения те са игловидни. Смачкани, миришат на лимон.
Дървото е еднодомно. Малките жълтеникавозелени мъжки шишарки и дребните зелени женски седят по върховете на клонките, а прашецът се освобождава в края на зимата или в началото на пролетта. Плодовете са закръглени до продълговати дървесни шишарки, дълги 2–4 cm, с 6–14 люспи. Узряват кафяви след около две години и може да остават по дървото. Видът дава подслон и храна на пойни птици и дребни бозайници.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Нужно му е пълно слънце, но понася и лека сянка. Изберете слънчево и защитено от вятър място. Горещите и влажни места във вътрешността не са подходящи за него.
Подходящ е за единично дърво и за жив плет.
Поливане
След вкореняване е устойчив на суша и се нуждае от малко вода. Младите дръвчета поливайте редовно. През най-горещите месеци, юни, юли и август, поливайте повече.
Почва
Понася широк кръг добре дренирани почви, включително крайбрежни, и расте както в глинеста, така и в сравнително лека пръст. Подходящата киселинност е в широки граници, приблизително pH 5,5–8. Важно е почвата да е влажна, но добре дренирана, без застояла вода.
Засаждане
Малките дръвчета в контейнер се засаждат през февруари и март или през октомври и ноември, на слънчево и защитено място. Избягвайте горещи и влажни места във вътрешността.
Подрязване
Като дърво не се нуждае от подрязване. Жив плет се подстригва леко през лятото, от юни до август, като никога не се реже навътре в старата гола дървесина, защото оттам не потегля нов растеж.
Зимуване
При мек климат зимува навън без защита. Според данните понася студ до около -15°C, а типичният зимен минимум при нас е около -6°C. Студени и пронизвани от вятър места във вътрешността на континента може да го повредят.
Размножаване
Размножава се със семена и със стъблени резници. Семената се сеят през февруари и март, а резниците се правят от юли до септември.
Чести проблеми
Най-известното заболяване е кипарисовият рак (Seiridium cardinale), който е често срещан при горещо лято. Проявява се със загиване на клони и изтичане на смола. Премахнете заразените клони и не садете на горещи и влажни места.
Пожълтяване и покафеняване на листака идва от суша или студен вятър. Поливайте младите дръвчета и осигурете закрито място. Корените могат да загният при преовлажняване.
Силното окапване на листа е естествено сменяне на люспестия листак. Съберете го с гребло и го компостирайте.


































































