Cotoneaster dammeri
Rosaceae
Известно още като: котонеастер дамери
Cotoneaster dammeri (котонеастер дамери) е нисък вечнозелен храст, който плътно застила земята и лесно се отглежда. Понася суша и силни студове, затова е подходящ за баири, откоси и алпинеуми. През есента листата му се обагрят, а червените плодове остават декоративни.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–25 °C, мин. -26 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–40 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда котонеастер дамери
Cotoneaster dammeri е храст от семейство Розоцветни (Rosaceae). Расте полегнал, стелещ се и образува гъста черга. Достига височина 15-40 см, а на ширина се разстила на 90-180 см. Расте бързо, а клонките му пускат корени във възлите.
Листата са дребни, лъскави, кожести, елипсовидни, дълги 8-30 мм, с цял ръб. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу сиво-зелени. През есента листата придобиват червени, бронзови и пурпурни нюанси.
Дребните бели цветове с розова външна страна и пурпурни прашници стоят единично или по 2-3 в пазвите на листата. Цъфтежът е през май и юни. Цветовете ухаят и привличат пчели, а червените плодове се кълват от птици и други животни.
Видът произхожда от Централен и Южен Китай, от Гансу през Съчуан, Хубей, Гуейджоу и Юнан до Тибет. В природата расте по планински скали и в рядка смесена гора, на сухи варовити почви на 1300-4000 м надморска височина.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се развива на пълно слънце, но понася и полусянка. При силна лятна жега му помага следобедна сянка.
Подходящ е за откоси и склонове, където коренищата на стелещите се клонки задържат почвата и ограничават ерозията. Върши работа и като почвопокривно растение в алпинеум.
Поливане и влажност
След вкореняване котонеастер дамери понася добре суша и не изисква висока влажност на въздуха. Понякога поливането подобрява плододаването.
По-обилно поливайте през юли и август. Така избягвате стреса от засушаване, който улеснява нападението на неприятели.
Почва и пресаждане
Приспособява се към повечето почви, стига да са добре дренирани. Предпочита сравнително леки, глинесто-песъчливи (льосови) почви, но расте и на глинести, песъчливи и варовити. Подходящото pH е приблизително 6-8. Дренажът е по-важен от състава: почвата трябва да е умерено влажна, но да не задържа вода.
Може да се отглежда и в съд. Ако е необходимо, пресаждайте през март.
Торене
Ако торите, направете го през март, в началото на вегетацията.
Подрязване
Подрязвайте само при нужда, за да не изглежда рошав. Най-подходящо е след цъфтежа или в края на зимата, през февруари и март.
Засаждане
Засаждайте през есента (октомври и ноември) или напролет (февруари и март), на слънчево място. Разстоянието между растенията се определя от широкия му растеж: един храст може да покрие 90-180 см.
Има склонност да се разпространява чрез вкореняващи се клонки и чрез семена, пренесени от птиците, като в Европа е станал самозасяващ се. Затова наблюдавайте дали не излиза извън определеното място.
Зимуване
Напълно устойчив на студ е: понася до около -26 °C, което значително надвишава обичайните зимни минимуми тук (около -6 °C). Декември и януари са период на покой. При много студени периоди може да се наложи защита.
Размножаване
Размножава се лесно чрез отводки и чрез стъблени резници. Клонките вече се вкореняват във възлите, където докосват земята, така че можете просто да отделите вкоренен участък. Подходящото време за размножаване е юни, юли и октомври.
Проблеми и неприятели
Могат да го нападнат мрежести дървеници, паяковидни акари и щитоносни въшки. Белези са набодени, обезцветени листа. Пръскайте с инсектициден сапун и избягвайте стреса от засушаване.
Сериозно заболяване е бактериалният пригор: връхните леторасти почерняват, сякаш са обгорели. Отстранете засегнатата дървесина доста под увреденото място.
























































































