Juniperus horizontalis
Cupressaceae
Известно още като: хоризонтална хвойна, стелеща се хвойна, хвойна хоризонталис
Juniperus horizontalis, наричана още хоризонтална хвойна, стелеща се хвойна или хвойна хоризонталис, е нисък вечнозелен храст, който с годините покрива голяма площ. Подходяща е за слънчеви склонове, подпорни стени и алпинеуми. Не изисква много грижи, стига да има пълно слънце и добре дренирана почва.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–25 °C, мин. -42 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 10–45 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда Juniperus horizontalis
Това е вечнозелен храст от семейство Кипарисови с полегнал, постилащ се растеж. Дългите клони се стелят по земята и се разпростират много по-широко, отколкото е височината на растението. Обикновено достига 10–45 см на височина и 150–300 см на ширина. Растежът е умерен.
Възрастните листа са люспести, плътно прилепени към стъблото в четири реда. Младите са шилести и растат по двойки. Цветът е от зелен до синьозелен и често придобива лилав оттенък през зимата.
Истински цветове няма. В края на пролетта и през лятото се появяват дребни жълтеникави мъжки шишарки и малки люспести женски. Растението е двудомно и се опрашва от вятъра. Плодовете са ягодовидни шишарки с диаметър около 5–7 мм, тъмносини с восъчен налеп, с по две семена. Узряват за около 18 месеца. Птиците ги кълват.
Родината ѝ е северната част на Северна Америка: по-голямата част от Канада, от Юкон до Нюфаундленд, и северните щати на САЩ от Монтана до Мейн. В природата расте по скалисти или песъчливи почви, от скални разкрития до брегове на потоци и морски брегове.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Нужно ѝ е пълно слънце. На сянка храстът става по-рехав, а в средата му могат да се появят сухи, оголени участъци. Най-гъст е на слънчево място.
Подходящо място са склонове, подпорни стени и алпинеуми. Като почвопокривно растение запълва големи площи.
Поливане
През първия период след засаждането растението се полива, докато се вкорени. Възрастните растения понасят добре суша, но не търпят преовлажняване и застояла вода.
През горещите и сухи лета по-често поливане е нужно през юни, юли и август, особено при млади или саксийни растения.
Почва и пресаждане
Най-добре расте в добре дренирана песъчлива или скалиста почва. Подходящи са още чакълеста почва и глинеста смес с добър дренаж. Към киселинността не е взискателна: приспособява се към pH приблизително от 5,5 до 8.
При влажна почва растението боледува и центърът му изсъхва, затова дренажът е по-важен от богатата почва. Ако се налага пресаждане, подходящото време е февруари–март.
Подхранване
Ако подхранвате, направете го през март. Растението е непретенциозно и на бедна, добре дренирана почва се справя добре.
Подрязване
Подрязването е най-удачно през февруари и март. Тогава се отстраняват и болните връхчета, оцветени в кафяво, като същевременно се подобрява проветряването на храста.
Засаждане
Засажда се на пълно слънце, на разстояние 1,8–3,6 м между растенията, като 180 см е добра ориентировъчна мярка. Подходящото време е февруари–март или октомври–ноември.
Идеална е за склонове, подпорни стени и алпинеуми. Оставете достатъчно място, защото клоните се разпростират много по-широко, отколкото растението е високо.
Зимуване
Растението е напълно студоустойчиво. Издържа до около −42 °C, а типичните зимни минимуми при нас са около −6 °C, така че не се нуждае от зимна защита. Януари и декември са период на покой.
Размножаване
Според календара размножаването е през август и септември, а сеитбата на семена – през октомври. Плодовете зреят около 18 месеца и съдържат по две семена.
Проблеми и неприятели
Сред неприятелите са листните въшки, торбестите молци, паяжинообразуващите акари, щитоносните въшки по хвойната, хвойновият паяжинов молец и гъсениците. От болестите най-често се споменават церкоспороза (Cercospora), фомопсис (Phomopsis) и ябълково-хвойновата ръжда.
Кафявите връхчета обикновено са от фомопсис или церкоспороза. Отрежете засегнатите части и подобрете проветряването. Загрубелите, избледнели иглички са признак за паяжинообразуващите акари: изплакнете растението с вода или използвайте акарицид. Ако центърът изсъхва, причината е сянка или влажна почва, затова осигурете слънце и дренаж.
























































































