Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Juniperus horizontalis

Cupressaceae

Известно още като: хоризонтална хвойна, стелеща се хвойна, хвойна хоризонталис

Juniperus horizontalis, наричана още хоризонтална хвойна, стелеща се хвойна или хвойна хоризонталис, е нисък вечнозелен храст, който с годините покрива голяма площ. Подходяща е за слънчеви склонове, подпорни стени и алпинеуми. Не изисква много грижи, стига да има пълно слънце и добре дренирана почва.

Светлина
Пълно слънце
Поливане
Ниски
Влажност
Ниска
Температура
10–25 °C, мин. -42 °C
Трудност
Непретенциозно
Височина
10–45 cm

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда Juniperus horizontalis

Това е вечнозелен храст от семейство Кипарисови с полегнал, постилащ се растеж. Дългите клони се стелят по земята и се разпростират много по-широко, отколкото е височината на растението. Обикновено достига 10–45 см на височина и 150–300 см на ширина. Растежът е умерен.

Възрастните листа са люспести, плътно прилепени към стъблото в четири реда. Младите са шилести и растат по двойки. Цветът е от зелен до синьозелен и често придобива лилав оттенък през зимата.

Истински цветове няма. В края на пролетта и през лятото се появяват дребни жълтеникави мъжки шишарки и малки люспести женски. Растението е двудомно и се опрашва от вятъра. Плодовете са ягодовидни шишарки с диаметър около 5–7 мм, тъмносини с восъчен налеп, с по две семена. Узряват за около 18 месеца. Птиците ги кълват.

Родината ѝ е северната част на Северна Америка: по-голямата част от Канада, от Юкон до Нюфаундленд, и северните щати на САЩ от Монтана до Мейн. В природата расте по скалисти или песъчливи почви, от скални разкрития до брегове на потоци и морски брегове.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Нужно ѝ е пълно слънце. На сянка храстът става по-рехав, а в средата му могат да се появят сухи, оголени участъци. Най-гъст е на слънчево място.

Подходящо място са склонове, подпорни стени и алпинеуми. Като почвопокривно растение запълва големи площи.

Поливане

През първия период след засаждането растението се полива, докато се вкорени. Възрастните растения понасят добре суша, но не търпят преовлажняване и застояла вода.

През горещите и сухи лета по-често поливане е нужно през юни, юли и август, особено при млади или саксийни растения.

Почва и пресаждане

Най-добре расте в добре дренирана песъчлива или скалиста почва. Подходящи са още чакълеста почва и глинеста смес с добър дренаж. Към киселинността не е взискателна: приспособява се към pH приблизително от 5,5 до 8.

При влажна почва растението боледува и центърът му изсъхва, затова дренажът е по-важен от богатата почва. Ако се налага пресаждане, подходящото време е февруари–март.

Подхранване

Ако подхранвате, направете го през март. Растението е непретенциозно и на бедна, добре дренирана почва се справя добре.

Подрязване

Подрязването е най-удачно през февруари и март. Тогава се отстраняват и болните връхчета, оцветени в кафяво, като същевременно се подобрява проветряването на храста.

Засаждане

Засажда се на пълно слънце, на разстояние 1,8–3,6 м между растенията, като 180 см е добра ориентировъчна мярка. Подходящото време е февруари–март или октомври–ноември.

Идеална е за склонове, подпорни стени и алпинеуми. Оставете достатъчно място, защото клоните се разпростират много по-широко, отколкото растението е високо.

Зимуване

Растението е напълно студоустойчиво. Издържа до около −42 °C, а типичните зимни минимуми при нас са около −6 °C, така че не се нуждае от зимна защита. Януари и декември са период на покой.

Размножаване

Според календара размножаването е през август и септември, а сеитбата на семена – през октомври. Плодовете зреят около 18 месеца и съдържат по две семена.

Проблеми и неприятели

Сред неприятелите са листните въшки, торбестите молци, паяжинообразуващите акари, щитоносните въшки по хвойната, хвойновият паяжинов молец и гъсениците. От болестите най-често се споменават церкоспороза (Cercospora), фомопсис (Phomopsis) и ябълково-хвойновата ръжда.

Кафявите връхчета обикновено са от фомопсис или церкоспороза. Отрежете засегнатите части и подобрете проветряването. Загрубелите, избледнели иглички са признак за паяжинообразуващите акари: изплакнете растението с вода или използвайте акарицид. Ако центърът изсъхва, причината е сянка или влажна почва, затова осигурете слънце и дренаж.

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Колко слънце е нужно на хоризонталната хвойна?Нужно ѝ е пълно слънце. На сянка става рехава и центърът ѝ може да изсъхне.
Колко често се полива Juniperus horizontalis?След засаждането се полива, докато се вкорени. Възрастните растения понасят суша, но не обичат преовлажняване. По-често поливане е нужно през юни, юли и август.
На какво разстояние се засажда стелещата се хвойна?Препоръчителното разстояние е 1,8–3,6 м, като 180 см е добра ориентировъчна мярка. Клоните се разпростират на 150–300 см.
Кога е най-подходящо да се засади?Подходящо време е февруари–март или октомври–ноември.
Нужна ли е зимна защита?Не. Растението е напълно студоустойчиво и издържа до около −42 °C.
Защо връхчетата на хвойната кафявеят?Причина обикновено е фомопсис или церкоспороза. Отстранете засегнатите връхчета и подобрете проветряването.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата