Мирта
Myrtus communis · Myrtaceae
Известно още като: обикновена мирта
Мирта (Myrtus communis), позната и като обикновена мирта, е вечнозелен ароматен храст от сухите средиземноморски гъсталаци. Лъскавите ѝ листа ухаят, когато се разтрият, а от май до август храстът се покрива с бели цветове с много жълти тичинки. При горещи сухи лета и меки зими не е взискателна, стига да има слънце и добре дренирана почва.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 15–28 °C, мин. -10 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1,5–5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда мирта
Мирта е гъст, закръглен или възглавничест вечнозелен храст, понякога с форма на малко дърво. Обикновено достига на височина около 1,5 до 5 м и на ширина около 1,5 до 3,6 м. Расте умерено бързо.
Листата са дребни, лъскави и кожести, дълги 2 до 5 см, тъмнозелени отгоре и по-светли отдолу, с прозрачни маслени точици. Цветовете са бели, понякога с розов оттенък, с пет венчелистчета и множество стърчащи жълти тичинки. Следват ядливи сини до тъмнолилави плодове. Цветовете привличат пчелите.
Видът произхожда от Южна Европа, Северна Африка, Западна Азия, Макаронезия и Индийския субконтинент и расте по сухи храсталаци и крайбрежни склонове. Затова понася добре суша.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре расте на пълно слънце, на защитено от студен вятър място. Понася и лека полусянка. Подходяща е за единичен храст, за жив плет, за алпинеум, за голяма саксия и за балкон.
Поливане
След като се вкорени, мирта издържа добре на суша. През вегетацията ѝ трябва умерено количество вода, а най-много през юли и август. Важното е почвата да не остава мокра дълго, защото застоялата вода води до загниване на корените.
Почва и пресаждане
Подхожда ѝ сравнително богата на компост, песъчливо-глинеста почва, която пропуска водата свободно. Приспособява се и към по-глинести или по-песъчливи терени, ако дренажът е добър. Приемлива е реакция на почвата от около 5,5 до 8,0.
Саксийните растения се пресаждат през март или април.
Подхранване
Подхранването е за периода от март до май, когато растението влиза във вегетация и се готви да цъфти.
Резитба
Мирта се подрязва леко след цъфтежа или напролет, през март и април, а според календара и през септември. Понася добре оформяне, затова е удобна като жив плет.
Засаждане
Засажда се на защитено слънчево място през март и април или през октомври и ноември. Късна слана може да повреди младите издънки, затова напролет ги пазете.
Със семена се сее през октомври и ноември.
Зимуване
Растението издържа до около -10 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C. Все пак го пазете от силни студове и студен вятър. Саксийните екземпляри внесете в светло помещение без измръзване. Януари и декември са период на покой.
Размножаване
Мирта се размножава с резници през юни, юли и август или със семена, които се сеят през октомври и ноември.
Проблеми
Могат да се появят щитоносни въшки, паякообразни акари, трипс, брашнени въшки и белокрилки. Лепкави листа с насекоми са признак за щитоносни въшки или белокрилки, особено на закрито. Избършете ги или използвайте инсектициден сапун. По листата може да се развие и саждива плесен.
Увяхване и загниване на корените идват от лош дренаж. Подобрете го и поливайте по-рядко. Попарени млади връхчета са от късна слана: защитете растението напролет и отрежете повредените клонки.
Беритба и употреба
Плодовете, листата и цветовете са ядливи. Беритбата по календара е през януари, ноември и декември. Плодовете и листата подправят месо и се накисват за ликьора Mirto. Листата могат да заместят дафинов лист, а дървесината дава аромат на барбекю.
Листата традиционно са използвани и в народната медицина.
























































































