Фейхоа
Feijoa sellowiana · Myrtaceae
Известно още като: feijoa, акка селова, acca sellowiana
Фейхоа (акка селова, Acca sellowiana) е вечнозелен, разперен храст или малко дърво с ароматни плодове и ядливи цветове. На открито понася студ до около -10 °C. Обича слънце и равномерна влага, а някои сортове връзват плод само с втори сорт наблизо.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 15–28 °C, мин. -10 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1–7 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява фейхоата
Фейхоата е от семейство Миртови (Myrtaceae). Родом е от североизточна Аржентина, южна и югоизточна Бразилия и Уругвай, където расте във влажни планински и низинни гори, в сухи гори и умерени тревисти местности, често близо до гори от араукария над 900 м.
Растението е вечнозелено, с доста отворен, разперен хабитус. Обикновено достига от около 1 до 7 м височина и от 1,5 до 4,5 м ширина. Листата са дебели, кожести, елиптични до яйцевидни, дълги 5-7 см, тъмнозелени отгоре и сребристо-бели и влакнести отдолу.
Цъфти през май и юни. Цветовете са широки около 2,5 см, с месести бели венчелистчета с червеникавопурпурен оттенък и кичур ефектни тъмночервени тичинки с жълт прашец. Венчелистчетата се ядат. Плодът е яйцевидна зелена до синкавосива плодна ягода с восъчна кора, дълга 3-8 см, със сладко-кисела ароматна пулпа и желатинозна семенна среда. Узрява есента, 4-7 месеца след цъфтежа.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре цъфти и плододава на пълно слънце, но понася и лека сянка. Изберете място, защитено от силен вятър. Фейхоата може да расте и като жив плет.
Поливане
Растението иска равномерна влага. Поливайте дълбоко и редовно, особено докато плодовете се развиват. През горещите и сухи месеци, от юни до септември, поливайте по-често.
Почва и пресаждане
Понася почви от песъчливи до тежки глинести, но предпочита влажна и добре дренирана земя. Корените са плитки и влакнести, затова мулчът им се отразява добре и им дава хранителни вещества.
В съд се отглежда добре. Пресаждането е за март.
Торене
Подхранвайте от март до май. Мулчирането около растението допълва храненето.
Резитба
Режете леко през февруари и март, а също и след прибиране на плода. Така отвореният, разперен хабитус се сгъстява и се стимулира нов плододаващ прираст.
Засаждане
Засаждайте през март, април или октомври на слънчево място, закътано от силен вятър. Някои сортове се нуждаят от опрашител, затова при тях е добре да посадите два различни сорта.
Зимуване
Растението издържа до около -10 °C, но цветните пъпки загиват при температури под около -9 °C. В по-студени места го защитавайте през зимата или го отглеждайте в съд, който може да се премести на завет. Декември и януари са периодът на покой.
Размножаване
Размножава се със семена и със стъблени резници. Семена се сеят през март, а при сеитба на закрито през февруари. Резници се взимат през юни и юли. Имайте предвид, че при сортовите растения семената не гарантират същите качества като майчиното дърво.
Проблеми
Слабо връзване на плод има няколко причини: самобезплоден сорт, твърде малко зимен студ или жега над 32 °C. Решението е да посадите втори сорт и да изберете подходящо място.
Ако цветните пъпки не се развият, причината е слана под -9 °C. Защитавайте растенията през зимата.
Сред болестите се споменава миртовата ръжда.
Беритба и употреба
Плодовете се берат от октомври до декември. Най-вкусни са узрелите на дървото, които се събират, когато паднат. Ядат се пресни или в десерти. Ядливи са и венчелистчетата. Цъфтежът привлича и пойни птици.




















































































