Ирга
Amelanchier · Rosaceae
Известно още като: амеланхиер
Иргата, позната и като амеланхиер (Amelanchier), е листопаден храст от семейство Розоцветни. През пролетта цъфти с бели цветове, през лятото дава ядливи плодове, а наесен листата ѝ жълтеят, оранжевеят и червенеят. Отглежда се лесно и понася сериозни студове.
- Светлина
- Пълно слънце, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -34 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 3–6 m
Видове и сортове
- Слънце до полусянка
- Умерени
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява иргата
Иргата е многостволен, закръглен храст или малко дърво с умерен растеж. Листата са прости, последователни, елиптични до яйцевидни, със ситно назъбен ръб; младите листа са пухкави. Цветовете са бели, леко ароматни, събрани във висящи гроздове с по пет тесни венчелистчета. Отварят се в началото на пролетта, малко преди листата, и траят около 10 дни.
Плодовете са сочни, подобни на боровинки, с размер 5–15 мм. През лятото преминават от зелено през червено към синьо-черно. Родът е най-разнообразен в Северна Америка, но два вида растат и в Европа. Amelanchier x lamarckii е широко разпространен в Европа като дивеещ вид.
Корените са влакнести и образуват издънки, които с времето могат да оформят цяла колония. Затова иргата става и за плодов храст, и за жив плет.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Иргата цъфти най-добре на слънце или на полусянка. В дълбока сянка оцелява, но цъфти по-слабо. Засаждайте на място, защитено от вятър. Растението е напълно студоустойчиво и при зимите у нас не се нуждае от особени грижи.
Поливане
Иргата предпочита равномерно влажна, но добре дренирана почва. Младите растения се мулчират и се поливат в сухи периоди. При горещите и сухи лета поливайте повече през юни, юли и август.
Почва
Иргата понася много различни почви: песъчливо-глинести, песъчливи, глинести и кисели. Подходящата киселинност е приблизително pH 5,0–7,5. В алкална почва листата пожълтяват (хлороза), затова при такава почва изберете друго място или подкиселете почвата.
Подхранване
Подхранването се пада през февруари и март, преди началото на вегетацията.
Подрязване
Подрязвайте наесен, през ноември и декември, за да се ограничи изтичането на сок. Ако искате формата на дърво, премахвайте издънките. Ако предпочитате храст, оставете ги.
Засаждане
Засаждайте наесен или в началото на пролетта, на слънце или полусянка. При меките ни зими засаждането е възможно от октомври до февруари. Изберете място, защитено от вятър. За жив плет иргата е подходяща, защото расте на групи и се разраства с издънки.
Зимуване
Иргата е много студоустойчива и не се нуждае от защита. Най-ниската издържана температура е около −34 °C, а типичният зимен минимум у нас е около −6 °C.
Размножаване
Иргата се размножава със семена, чрез делене, отводки, стъблени резници или присаждане. Семената се сеят през октомври и ноември. Размножаването с вегетативни методи се пада през юни и юли. Издънките от корена са лесен начин да получите нови растения.
Проблеми и вредители
Жълти листа със зелени жилки показват хлороза в алкална почва. Решението е да подкиселите почвата или да изберете друго място.
Почерняли, сякаш опърлени връхчета са признак на бактериално изгаряне (fire blight). Отстранете засегнатата дървесина и дезинфекцирайте инструментите. Възможни са още листни петна, ръжда и брашнеста мана, както и въшки.
Ако кората и издънките са огризани, причина са зайци или сърни. Помагат предпазители за стъблата или ограда.
Беритба и употреба
Плодовете зреят през май и юни. Ядат се пресни или се използват за сладка, желета и печива. Цветовете привличат опрашители, а плодовете се ядат от птици и бозайници. По листата се хранят гъсеници на много молци и пеперуди.























































































