Червена пираканта
Pyracantha coccinea · Rosaceae
Червената пираканта е бързорастящ, гъст и бодлив храст, който се използва за жив плет и за оформяне по стени. През есента се покрива с ярки оранжевочервени плодове, които стоят по клоните и през зимата. Отглежда се лесно и понася добре горещите сухи лета и умерено студените зими.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–26 °C, мин. -11 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1,8–5,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда червената пираканта
Червената пираканта (наричана още просто пираканта, лат. Pyracantha coccinea) е от семейство Розоцветни. Расте в Южна Европа, от Испания и Франция през Италия и Балканите до Турция, Кавказ, Крим, Ливан, Сирия и Иран. По природа се среща из храсталаци, скалисти склонове и край пътища.
Храстът е изправен, корав до дъговидно извит, гъст и с бодли. Достига 1,8–5,5 m на височина и толкова на ширина. Листата са лъскави, тъмнозелени, тясно елипсовидни до ланцетни, дълги 2,5–6 cm, ситно назъбени, по-светли и мъхести отдолу. Расте бързо и е полузимзелен, т.е. част от листата може да окапят през зимата.
От април до юни се появяват гъсти съцветия от дребни бели цветове, около 7–8 mm в диаметър. Миризмата им не е приятна. Плодовете са малки, кръгли, 5–6 mm, ярко оранжевочервени. Узряват наесен и се задържат и през зимата.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
За най-обилен цъфтеж и плодове изберете слънчево място. Пиракантата понася и полусянка, но тогава цъфти и плододава по-слабо. Подходяща е за жив плет, за самостоятелен храст и за шпалир по стена. Защитената от студени ветрове стена е добро място.
Поливане
Младите растения поливайте редовно. Вкоренените храсти се нуждаят от малко допълнителна вода. През по-сухите месеци, юни, юли и август, поливайте малко по-често.
Почва
Най-добре е влажна, но добре дренирана почва. Храстът понася глинеста, песъчлива и кисела почва и предпочита pH от кисело до неутрално, приблизително 5,5–7,5.
Торене
Подхранвайте през март и април, в началото на вегетацията.
Подрязване
Подрязвайте или стригайте след цъфтежа, през юни и юли. Много силното скъсяване намалява плодовете. Работете с дебели ръкавици заради бодлите.
Засаждане
Засаждайте напролет (февруари, март) или наесен (октомври, ноември), на слънце и на място, защитено от студен вятър. Корените са здрави и дървесни и след вкореняване храстът се пресажда трудно, затова изберете окончателното място внимателно.
Зимуване
Растението е студоустойчиво и издържа до около -11 °C, а типичните зимни минимуми тук са около -6 °C. В по-студени места го пазете от студени ветрове.
Размножаване
Размножава се със семена, които се сеят през октомври и ноември, и със стъблени резници през юни и юли.
На какво да обърнете внимание
Птиците ядат плодовете и разнасят семената. В някои региони видът се съобщава като инвазивен, макар това да не е напълно потвърдено. Гъстият бодлив растеж дава добро укритие за гнезда, а цветовете привличат опрашители.














































































