Cotoneaster horizontalis
Rosaceae
Известно още като: котонеастер хоризонталис, хоризонтален котонеастер
Cotoneaster horizontalis, известен още като котонеастер хоризонталис или хоризонтален котонеастер, е нисък храст, който се стеле по земята и по камъните. Отглежда се лесно, понася суша и студ до около -33 °C, а наесен е покрит с червени плодчета и листа в червено-лилави тонове. Подходящ е за склонове, насипи, зидове, скални градини и ниски живи плетове.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -33 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–1 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда Cotoneaster horizontalis
Това е многогодишен, полувечнозелен храст с плътен, плосък растеж. Клонките са корави и се разклоняват като рибена кост ("рибена кост" е типичният белег на вида). Растението следва релефа и обгръща земята или камъните.
Листата са дребни, лъскави, закръглени до елиптични, около 1 cm дълги, с цял ръб и подредени двустранно по клонките. Преди да окапят, те порозовяват до червено-лилаво. Цветовете са розово-бели, с пет венчелистчета, около 1 cm в диаметър, единични или по двойки, плътно по клонките в края на пролетта. Не са ароматни, но привличат пчелите. Плодчетата са дребни овални, ярко червени, около 6 mm, узряват в края на лятото и през есента и се кълват от птици.
Растежът е бавен. Широчината обикновено достига около 1,5-2,4 m. Видът произхожда от планините на Китай (от Тибет и Юнан до Дзянсу и Чъдзян), Тайван и Непал, където расте по склонове и скалисти места. Самосява се лесно и на места като Обединеното кралство и Ирландия може да стане инвазивен.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на пълно слънце, но понася и полусянка. Подходящ е за склонове, насипи, зидове и скални градини, където може да се стеле свободно. Може да се използва и като почвопокривно растение или за жив плет.
Поливане
След засаждането растението има нужда от влага, докато се вкорени. Впоследствие понася суша. През юни, юли и август, когато е най-горещо, поливайте малко по-често, особено в сухи и силно напечени места.
Почва и пресаждане
Предпочита рохкава, добре дренирана песъчливо-глинеста почва, но понася и бедни почви, както и варовити. Приемливата реакция е приблизително pH 5,5-8. Дренажът е важен: почвата може да е влажна, но не и преовлажнена.
Ако го отглеждате в саксия, пресаждайте през февруари или март.
Подхранване
Подхранването е нужно веднъж годишно, през март. Растението не е взискателно и успява и на бедни почви.
Резитба
Нужна е съвсем малко резитба. След цъфтежа премахвайте изсъхналите или натъпканите клонки, а при нужда скъсявайте растението, за да ограничите разпространението му. Подходящите месеци са март и юли.
Засаждане
Засаждайте през март, октомври или ноември, на слънце, по склонове, насипи или до зидове. Видът расте и в контейнер.
Имайте предвид, че птиците разнасят семената и около растението могат да поникнат фиданки. Може да се наложи редовно да ги изтръгвате.
Зимуване
Растението е студоустойчиво и не се нуждае от защита. В меки зими запазва част от листата си, а в студени ги хвърля. Месеците на покой са декември и януари.
Размножаване
Може да се размножава със семена, резници или чрез отводки. Резниците и отводките се правят през юни и юли, а сеитбата на семена е през октомври и ноември.
Проблеми и неприятели
Възможни неприятели са ажурните дървеници, молецът, който образува паяжини по котонеастера, и паяковите акари. Болестите са петнистост по листата, ракови язви по клоните и бактериален пригор.
Напукани, бронзови листа с белезникави точици често са от акари или ажурни дървеници на горещи и сухи места. Пръскайте с вода, използвайте инсектициден сапун и избягвайте топлинния стрес.
Изгорели, почернели връхчета подсказват бактериален пригор. Изрежете засегнатата дървесина и дезинфекцирайте инструментите.
Нежеланите фиданки се изтръгват редовно.















































































