Vitis vinifera
Vitaceae
Известно още като: винена лоза, европейска винена лоза
Vitis vinifera, позната у нас като винена лоза, лоза или лози, е дървесно листопадно катерливо растение, което дава грозде за прясна консумация, сушене, сок, вино и оцет. Обича топло, слънчево и добре дренирано място и здрава опора. С правилна резитба и внимание към гъбичните болести расте дълги години.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 15–30 °C, мин. -20 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 3–15 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда винената лоза
Винената лоза е многогодишно дървесно растение, което се катери с мустачки и се нуждае от опора и водене. Расте на височина от около 3 до 15 м и се разпростира на 2 до 6 м.
Листата са големи, дланевидно разделени, назъбени, зелени, дълги 7-15 см, понякога с мъхеста долна страна. Мустачките са срещу листата. През май и юни се появяват множество дребни, незабележими зеленикаво-жълти цветове в увиснали гроздове, които ухаят.
Плодовете са гроздове от дребни овални зърна, зелени, червени или тъмнолилави, често с восъчен налеп. Някои сортове са без семки. Диворастящата форма (подвид sylvestris) расте в крайречни гори и по края на горите, а родината на вида е от Средиземноморието и Централна Европа до Югозападна Азия.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Лозата изисква поне 6 часа пряка слънчева светлина дневно и добро движение на въздуха. Подходящо е слънчево, закътано място. Добрата вентилация намалява риска от гъбични болести.
Поливане
Нуждата от вода е умерена, а устойчивостта на суша е средна. През юни, юли и август, когато е най-горещо и сухо, поливайте по-често. Избягвайте продължително преовлажняване и гъст, лошо проветрен листак, защото във влажно време се развиват гъбични болести.
Почва
Лозата понася много почви, включително глинеста, песъчлива и песъчливо-глинеста, стига да са добре дренирани. Най-добре се развива в неутрална до алкална песъчливо-глинеста почва с pH около 6-8. Корените са дълбоки и обширни, затова избягвайте места със застояла вода.
Подхранване
Подхранването се прави през март и април, в началото на вегетацията.
Засаждане
Засаждайте през март, април или ноември. Подходящо е място край слънчева закътана стена или при шпалир или пергола с масивна, здрава опора. Предвидете място за разрастване, защото с времето лозата става едра.
Резитба
Режете силно през януари и февруари, докато лозата е в покой, като оставяте къси чепове или пръчки върху оформена скелетна рамка. През лятото прореждайте леторастите и листата, за да влиза повече въздух и светлина към гроздовете.
Зимуване
В райони с меки зими лозата е студоустойчива и според данните понася и около -20 °C. Покой има през декември и януари. Пазете я от зимни ветрове и от късни пролетни слани.
Размножаване
Лозата се размножава чрез резници, отводки, присаждане и семена. Резниците и размножаването като цяло се правят през февруари и март. Присаждането е важно, защото коренът е уязвим за филоксера, ако не е върху устойчива подложка.
Болести и вредители
Сред болестите са сивото гниене, ботритисното гниене на гроздето, черното гниене, мана, оидиум и коренов рак. Основният вредител е филоксерата.
Бял брашнест налеп по листата е оидиум: прореждайте листака за по-добра вентилация и приложете фунгицид. Загниващи гроздове са признак на ботритис във влажно време: отворете листната маса и махнете засегнатите гроздове. Слаба, залиняваща лоза може да е атакувана от филоксера по корените: засаждайте присадени лози върху устойчива подложка.
Беритба и употреба
Гроздето се бере през август и септември. Яде се прясно, суши се на стафиди или се изцежда за сок, вино и оцет. Листата се пълнят в много кухни, а от семките се получава олио. Ядливи са още цветовете.
В народната медицина лозата традиционно се използва при кашлица, кожни и очни проблеми и стомашно-чревни оплаквания.

















































































