Синя пасифлора
Passiflora caerulea · Passifloraceae
Известно още като: пасифлора каерулеа
Синята пасифлора (Passiflora caerulea, наричана още пасифлора каерулеа) е бързорастяща увивна лиана с необичайни ароматни цветове. Лесна е за отглеждане и издържа на студ до около -10 °C, затова при мека зима може да расте на открито. Тук ще намерите всичко за мястото, поливането, резитбата и зимуването ѝ.
- Светлина
- Пълно слънце, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Висока
- Температура
- 15–28 °C, мин. -10 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 3–10 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява синята пасифлора
Синята пасифлора е многогодишна дървесна лиана от семейство Passifloraceae. Катери се с помощта на мустачки по стени, огради и решетки. Расте бързо и се разпростира на около 90–180 cm. През зимата е полувечнозелена: част от листата може да окапят.
Листата са лъскави, зелени, дланевидно разделени, обикновено на пет дяла, до около 10 см дълги, с по една мустачка при основата. Цветовете са чинийки с диаметър 8–10 см, с бледи листчета и корона от нишки с ивици в синьо, бяло и тъмнолилаво. Имат три лилави стълбчета и пет зеленикаво-жълти тичинки. Ухаят, а цъфтежът в календара за този пазар е от май до октомври. Привличат пчели и пеперуди.
Родината ѝ е Южна Америка: северна Аржентина, Боливия, Парагвай и южна и югоизточна Бразилия. Това е националното цвете на Парагвай. В топъл климат може да се разпространява агресивно чрез подземни издънки и семена.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Цъфти най-добре на много слънце, но понася и полусянка. В по-хладни райони ѝ трябва закътано място на юг или запад. Ако цъфти оскъдно или изобщо не цъфти, често причината е твърде много сянка. Тогава я преместете на по-слънчево място.
Поливане и влажност
Почвата трябва да е влажна, но добре дренирана. През горещите месеци, от юни до септември, поливайте по-често. Избягвайте преовлажняването на корените, защото то води до гъбични заболявания. Растението предпочита висока въздушна влажност.
Почва и пресаждане
Синята пасифлора не е претенциозна: расте в глинеста, песъчлива и сравнително богата почва, а киселинността (pH около 5,5–8) не е от голямо значение. Най-важен е добрият дренаж.
Ако я отглеждате в контейнер, пресаждайте през март–април.
Подхранване
Подхранвайте от март до юли. Избирайте тор с ниско съдържание на азот. Излишният азот е една от причините за слаб цъфтеж.
Резитба
Режете през февруари–март, като скъсите годишния прирастък приблизително наполовина. Така ограничавате размера на растението. През сезона редовно махайте прецъфтелите цветове.
Засаждане
Засаждайте до опора: решетка, стена или перголи. Мустачките се закрепват, без да повреждат повърхността. Подходящото време за засаждане на открито е март–май, а може и през октомври.
Сеитбата е през март–април, а за разсад на закрито — през февруари–март. Синята пасифлора става и за саксия, и за балкон.
Зимуване
Растението издържа до около -10 °C, а типичните зимни минимуми при нас са около -6 °C. Все пак през януари и февруари го пазете от силен студ: мулчирайте основата и го закрийте при тежки студове. Саксийните растения преместете на място без замръзване. Възможно е лианата да загине над земята и да поникне отново напролет.
Размножаване
Размножава се със семена, стъблени резници и отводки. Най-подходящото време е април–юни.
Чести проблеми
Малко или никакви цветове: обикновено причината е твърде много сянка или излишен азот. Преместете растението на по-слънчево място и ползвайте тор с малко азот.
Гъбични петна или гниене: причина са слабата циркулация на въздух или мокрите корени. Проредете гъстите издънки и подобрете дренажа. Среща се и кореново гниене.
Замръзнали връхчета: мулчирайте и засенчвайте, а през пролетта изрежете загиналите части.
Плодове и приложение
Яйцевидните плодове са около 6 см дълги и узряват от зелено до жълто-оранжево, обикновено през септември–ноември. Ядат се зрелите, но са доста безвкусни, с червена пулпа и много семена.
Листата съдържат цианогенни съединения, затова при чай е нужна предпазливост. В Южна Америка растението традиционно се използва за тинктури и добавки.
























































































