Lonicera periclymenum
Caprifoliaceae
Известно още като: обикновена лоницера, козя шума
Lonicera periclymenum, известна още като орлови нокти, обикновена лоницера или козя шума, е бързорастящо увивно растение с ароматни цветове. Лесна е за отглеждане, листопадна е и издържа на зимата на открито. Върху подходяща опора достига около 3–7 м.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 3–7 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда лоницерата
Lonicera periclymenum е многогодишно листопадно увивно растение от семейство Caprifoliaceae. Расте в по-голямата част от Европа, в Северна Африка, Турция и Кавказ, като достига на север до южна Скандинавия. Среща се в гори, живи плетове, храсталаци и сенчести места.
Има силен, увиващ се растеж и се обвива около опори и храсти. Листата са срещуположни, прости, яйцевидни до обратнояйцевидни, тъмнозелени, с цял ръб и дълги 3–8 см.
Цъфти от май до август. Цветовете са ароматни, тръбести, двуустни, събрани във връхни връзки. Отварят се кремави или бели, с възрастта жълтеят и отвън често са с розов или червен оттенък. След тях узряват гроздове от яркочервени плодове, в края на лятото и през есента.
Растението е полезно за дивата природа. Нощно ухаещите цветове привличат молци и дългоезичести пчели, плодовете са храна за птици, а листата са хранително растение за гъсениците на пеперудата адмирал.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Корените обичат сянка, а издънките се катерят към слънцето или светлата полусянка. Затова лоницерата расте най-добре с основа в сянка и връх на светло. Цъфти най-обилно на слънце.
Подходяща е за трельож, пергола или ограда. Може да се отглежда и в голяма саксия, включително на балкон.
Поливане
Нуждае се от умерено поливане. Докато се вкорени, почвата трябва да е влажна. След това растението е сравнително устойчиво на суша.
При горещите и сухи лета поливайте по-често през юни, юли и август. Корените са плитки и влакнести и предпочитат хладна, сенчеста почва, затова мулчирането и сянката около основата помагат.
Почва и пресаждане
Подхожда ѝ влажна, добре дренирана, богата на хумус почва. Понася глинеста, песъчлива и суглинеста почва, както и кисела или алкална реакция (pH приблизително 5,5–8,0).
Ако я отглеждате в саксия, пресаждайте през февруари или март.
Подхранване
Подхранете растението през март, когато започва новият растеж.
Резитба
Режете след цъфтежа, през август и септември, защото цъфти по по-старите леторасти. Периодично изтънявайте старите стъбла.
Ако режете старата дървесина, цветовете ще са по-малко.
Засаждане
Засаждайте през февруари, март, октомври или ноември. Поставете основата на растението в сянка, до трельож, пергола или ограда.
Зимуване
Лоницерата е студоустойчива и не се нуждае от защита. Понася температури до около -25 °C, а типичните зимни минимуми тук са около -6 °C. През януари и декември е в покой.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници, чрез отводки и със семена. Резниците и отводките се правят през юни и юли, а семената се сеят през октомври и ноември.
Проблеми и неприятели
Чести неприятели са листните въшки и листният миньор по лоницерата.
Бялата брашнеста покривка по листата е брашнеста мана, която се появява при сухо и застояло време. Поливайте при основата, осигурете въздушна циркулация и изрежете прекалено сгъстените части.
Ако цъфти малко, причината е прекалена сянка в горната част или рязане на старата дървесина. Осигурете слънце за леторастите и режете след цъфтежа.
























































































