Хмел
Humulus lupulus · Cannabaceae
Известно още като: обикновен хмел, декоративен хмел
Хмелът е мощно многогодишно увивно растение, което всяка пролет изстрелва стъбла с дължина от 3 до 10 m и бързо покрива пергола, ограда или шпалир. Отглежда се лесно на открито, понася студ и през зимата просто изсъхва до корена. Подходящ е за слънчево място с добра опора.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 12–25 °C, мин. -28 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 3–10 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда хмелът
Хмелът (Humulus lupulus), познат още като обикновен хмел, а като красиво увивно растение и като декоративен хмел, е многогодишно растение от семейство Коноплови (Cannabaceae). Среща се в широк умерен пояс на Европа, западна и централна Азия и Северна Америка.
Стъблата му се увиват по опората по посока на часовниковата стрелка, като се залавят с корави власинки, насочени надолу. Листата са срещуположни, дланесто жилкувани, обикновено триделни (до петделни), назъбени, с размер 3–15 cm и окосмени от долната страна.
Растението е двудомно. Мъжките цветове са в рехави метлици, а женските са в хартиени шишарки от зеленикаво-жълти прицветници. Цъфти от юни до август, ароматен е. Плодовете са сухи ахении, скрити в шишарките, със смолни жлези, ценени в пивоварството.
Имайте предвид, че хмелът може да бъде плевелен и силно разрастващ се, а извън естествения си ареал се самозасява.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре расте на пълно слънце, но понася и полусянка. При растеж от 3 до 10 m му трябва място, където да се разгръща свободно и да има здрава опора.
Засаждане и опора
Хмелът се нуждае от висока и стабилна опора: шпалир, пергола или опънати въжета. Разсадът се засажда навън през март и април.
Ако го отглеждате от семена, сейте ги през февруари и март, а за предварително засяване на закрито подходящи са януари и февруари.
Поливане
Поливането е умерено. По време на бързия растеж почвата трябва да е равномерно влажна, затова поливайте по-често от май до август. Вече вкоренените растения понасят известна суша.
Почва и пресаждане
Подхожда му дълбока, плодородна, добре дренирана глинеста почва, богата на хумус, която запазва влага, но не задържа вода. Подходящата киселинност е pH 6–8. Ако е необходимо пресаждане, то се прави през февруари.
Подхранване
Подхранвайте хмела от март до май, докато стъблата растат най-активно.
Резитба
След като стъблата изсъхнат, ги отрежете до земята. Това се прави през ноември или през февруари. През пролетта проредете издънките, като оставите само най-силните.
Зимуване
Хмелът е студоустойчив. Издържа температури до около -28 °C, а типичните зимни минимуми у нас са далеч под тази граница. Надземната част загива и остава само коренището. Покрийте почвата с мулч и оставете растението на спокойствие до пролетта; почивката му е през декември и януари.
Размножаване
Хмелът се размножава чрез делене, коренища, стъблени резници и семена. Най-подходящи са февруари и март, когато растението започва да се събужда.
Проблеми и болести
Хмелът може да боледува от мана, брашнеста мана и вертицилийно увяхване.
Бял брашнест налеп по листата е признак за брашнеста мана. Подобрете проветряването, махнете засегнатите листа и по възможност избирайте устойчиви сортове.
Жълти ъглести петна със сива плесен са признак за мана. Премахнете заразените стъбла и избягвайте мокрене на листата.
Беритба и употреба
Женските шишарки се берат през август и септември. Използват се за овкусяване и консервиране на бира. Младите пролетни издънки се ядат като зеленчук.
Хмелът традиционно е използван като успокоително, например в иранската народна медицина. Това е само информация за традиционната употреба.
Привлича пеперуди и се опрашва от вятъра.
























































































