Акебия
Akebia quinata · Lardizabalaceae
Известно още като: шоколадова лоза, Акебия кината
Акебията (Akebia quinata), позната още като шоколадова лоза, е бързорастяща увивна лиана с ароматни тъмнопурпурни цветове напролет и ядливи плодове. Студоустойчива е и се отглежда на открито, но има нужда от здрава опора и редовно рязане.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -23 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 6–12 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява акебията
Акебията е многогодишна дървесна лиана от семейство Lardizabalaceae. Родом е от Китай, Япония (без Хокайдо) и Корея, където расте по хълмове, горски краища, брегове на потоци и планински склонове и се катери по дървета. Обикновено достига 6 до 12 м височина.
Листата са длановидно сложни, с пет закръглени, леко прорязани на върха листчета: наситено синьозелени отгоре, сивкави отдолу, а при студено време добиват лилав оттенък. Напролет, около март, април и май, се появяват увиснали гроздове от дребни цветове с цвят от бордо до шоколадовокафяв и пикантен аромат, напомнящ на ванилия или шоколад. Мъжките и женските цветове са отделни.
Растежът е мощен: лианата увива и задушава опората си, а и съседните растения.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Акебията се приспособява към пълно слънце, полусянка и дори дълбока сянка. При горещите и сухи лета у нас по-удобно е място, където корените остават на по-хладно и влажно.
Поставете я до здрава пергола или здрава решетка. Не я садете близо до храсти и дървета, които не искате да обраснат.
Поливане
Младите растения се поливат редовно. Вкоренените са доста устойчиви на засушаване, но в най-горещите месеци, юни, юли и август, се нуждаят от по-обилно поливане.
Почва
Понася повечето добре дренирани почви: глинесто-песъчливи, песъчливи и глинести. Предпочита почва, която е влажна, но не задържа вода.
Подхранване
Подхранването е подходящо през март и април, когато растежът започва и лианата цъфти.
Подрязване
Цветовете се образуват по старата дървесина, затова се реже след цъфтежа, през май и юни. Рязането трябва да е редовно, ако искате да удържите растението в границите му. Ако акебията започне да обраства съседите си, режете я силно всяка година или изберете по-малко агресивна лиана.
Засаждане и опрашване
Засажда се през март, октомври или ноември. Осигурете стабилна опора още от началото.
За плодове са нужни две генетично различни растения; ако имате само едно, плодове обикновено няма. Може да помогне и ръчното опрашване.
Зимуване
Акебията е студоустойчива и издържа до около -23 °C, което значително надвишава типичните зимни минимуми при нас (около -6 °C). При силни студове надземната част може да загине, а в топъл климат остава зелена. Януари и декември са периодът на покой.
Размножаване
Размножава се със семена, стъблени резници и отводки. Семена се сеят през февруари и март, а за резници и отводки подходящо време са юни и юли.
Чести проблеми
Завладява съседните растения: това е следствие от силния увиващ растеж. Режете я здраво всяка година.
Няма плодове: обикновено липсва генетично различен партньор за опрашване. Засадете второ растение или опрашвайте на ръка.
Самосев: птиците разпространяват семената. В САЩ видът е вписан като инвазивен, затова не го садете близо до естествени местности.
Плодове и употреба
Плодовете са моравокафяви шушулки с форма на колбас, дълги около 10 см. През септември и октомври се разпукват и разкриват сладка бяла ядлива пулпа с черни семена.
Пулпата се яде прясна, използва се и за сладка и напитки. В Япония леко горчивата обвивка на плода се пържи и пълни. Плодът традиционно се използва в китайската медицина при инфекции на пикочните пътища, оскъдно кърмене и ревматоиден артрит.





































































