Дива лоза
Parthenocissus quinquefolia · Vitaceae
Известно още като: вирджинско моминско грозде, парфеноциссус квинквефолия
Дива лоза, позната още като вирджинско моминско грозде, е бързорастящ листопаден катерач, който се справя с почти всякаква почва и място. Наесен листата ѝ стават червени и пурпурни. Грижите са лесни, но растението има нужда от място и редовно подрязване.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–28 °C, мин. -33 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–30 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда дивата лоза
Дива лоза (Parthenocissus quinquefolia), наричана още петлистен партеноцисус, е многогодишно листопадно растение от семейство Vitaceae. Идва от Източна и централна Северна Америка, от югоизточна Канада и източните щати на САЩ на запад до Манитоба и Юта и на юг до източно Мексико и Гватемала. В природата расте по гори, горски краища, храсталаци и скалисти склонове, катери се по дървета и скали или пълзи по земята.
Катери се сама чрез мустачки с лепкави дискове. Може да се използва и като почвопокривно растение. Обикновено достига около 15 до 30 m височина.
Листата са дланесто сложни, обикновено с пет назъбени листчета. Младите са пурпурни, през лятото са зелени, а наесен стават червени и пурпурни. Цветовете са дребни, зеленикаво-бели, събрани в неугледни съцветия през май и юни, и често се губят сред листата. Плодовете са сини до черни зърна с размер 5–7 mm. Виждат се най-добре след опадането на листата и се ядат от птици.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Расте от слънце до дълбока сянка, но най-красивия червен цвят наесен дава на слънчево място. Подбери място, където има простор: растението е силно и бързо расте.
Цветовете привличат пчели, а плодовете са зимна храна за много птици и дребни бозайници.
Поливане
Нуждите от вода са умерени. След вкореняване дивата лоза понася суша много добре. Младите растения поливай редовно, докато се прихванат. През юли и август, когато е най-горещо, поливай по-често.
Почва
Подходящи са универсална, глинеста, сгурийна и песъчлива почва. Растението понася широк диапазон от почви и pH, обикновено между около 5,5 и 8,0. Най-добре е почвата да е влажна, но добре дренирана.
Подхранване
Торене рядко е нужно.
Подрязване
Подрязвай редовно, за да не стига до покриви, улуци, прозорци и други места, където не е желана. Силно подрязване се прави в края на зимата, през февруари и март. Допълнително може да се скъси и през юли.
Засаждане и сеитба
Засаждай през февруари, март, октомври или ноември. Избери място с достатъчно простор и не го слагай до дървени стени или стени с шиндли, нито до боядисани повърхности.
Ако сееш семена, сей през октомври и ноември.
Зимуване
Дивата лоза е напълно студоустойчива и издържа до около -33 °C, а типичният зимен минимум тук е около -6 °C. Защита не е нужна.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници през март и април или със семена, посети през октомври и ноември.
Проблеми
Основният проблем е, че лозата завзема стени и улуци заради силното си катерене с лепкави мустачки. Решението е редовно и силно подрязване.
В някои части на Европа, Великобритания, Китай, Австралия и Куба растението е избягало от градините и е инвазивно. Задушава други растения и трудно се изкоренява, затова не го оставяй да се разпространява извън градината.








































































