Ribes uva-crispa
Grossulariaceae
Известно още като: цариградско грозде растение, огрозд
Цариградското грозде (Ribes uva-crispa), познато и като огрозд, е нисък бодлив храст с ядливи плодове, който се отглежда лесно и зимува на открито. Дава реколта в края на пролетта и през лятото и понася и полусянка.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–22 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–1,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява цариградското грозде
Ribes uva-crispa е многогодишен храст от семейство Grossulariaceae, обикновено листопаден. Расте разперено, храстовидно, с дъгообразно извити и бодливи клони и достига приблизително 60–150 см на височина и толкова на ширина.
Листата са зелени, закръглени, с дълбоко назъбен ръб и три до пет дяла, събрани на снопчета по къси издънки. Дребните камбановидни цветове се появяват единично или по два през март и април и привличат опрашители.
Плодът е зрънце, обикновено зелено, но има и червени, лилави, жълти и бели сортове. Диворастящите форми са по-дребни, а плодовете са ядливи и с добър вкус.
Видът произхожда от Европа, Северозападна Африка и Югозападна Азия, от Иберия и Балканите до Иран и Кавказ. Среща се в скалисти гори, храсталаци и живи плетове.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Огроздът понася полусянка, но плододава най-добре на място със слънце сутрин и малко сянка следобед. При нашите горещи и сухи лета това е разумен избор: следобедната сянка пази храста от най-силния пек.
Отглежда се на открито и не изисква специална защита.
Поливане
Нуждата от вода е умерена. По-обилно се полива от април до юли, когато храстът цъфти, завързва и узрява плодове. През останалото време достатъчно е почвата да не пресъхва напълно.
Почва
Подхожда му влажна, плодородна и добре отцедена почва с много органично вещество: хумусна, глинеста или лек песъчливо-глинест състав. Предпочитаната киселинност е приблизително pH 6,0–7,5.
За предпочитане е почвата да е влажна, но без застояла вода.
Подхранване
Подхранва се през февруари и март, преди началото на вегетацията. Богатата на органично вещество почва е основата, върху която храстът се развива най-добре.
Резитба
Реже се през зимата, в месеците януари, февруари и декември. Целта е отворен център на храста: премахват се старите, кръстосаните и ниско разположените клони.
По-проветреният храст се бере по-лесно и е по-малко податлив на мана.
Засаждане и сеитба
Разсадът се засажда през февруари, ноември или декември. Изберете място според светлинните изисквания по-горе и оставете около 60–150 см разстояние, колкото е очакваната ширина на храста.
Отглежда се и от семена, които се сеят през октомври, но семенните растения по-трудно запазват сортовите белези.
Зимуване
Видът е напълно студоустойчив. Според данните може да понесе до около -30 °C, а обичайните зимни минимуми при нас са около -6 °C. Януари и декември са периодът на покой, затова храстът не се нуждае от прибиране или завиване.
Размножаване
Размножава се с резници, с отвод или със семена. Резниците и отводите се правят през ноември и декември, когато храстът е в покой.
Вредители и болести
Сред вредителите са листните въшки, акарите по цариградското грозде и ларвите на листната оса. Болестите са американската брашнеста мана и петнистостта по листата.
Ако листата са оглозгани до жилките, причина са ларви на листната оса. Събирайте ги на ръка и проверявайте храста редовно от пролетта.
Бялата пудра по леторастите и плодовете е американска брашнеста мана. Подобрете проветряването, режете и избирайте устойчиви сортове.
Беритба и употреба
Плодовете се берат през май, юни и юли. Ядат се пресни, а се използват и в десерти, сладка и сосове. Неузрелите плодове са кисели, а узрелите са по-сладки.
Киселият сок традиционно се използва за охлаждане при температура.




















































































